Определение № 4508 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на директора на Националното ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез проц. представител юрк. Д. Атанасова, и е против определение № 136 от 08 януари 2024 г., постановено по адм. д. № 12334/2023 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. С атакуваното определение тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на директора на Националното ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 10 ноември 2023 г. по КНАХД № 424/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е спряно производството по делото до приключване на производството пред СЕС по дело С-61/2023, и е прекратил производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично предвидена в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друга държава – членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициалното запитване. Така постановеното определение е неправилно. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на определенията, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 ГПК, с които се спира производството по делото поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК от друг съд във връзка със същото отправено преюдициално запитване. Действително разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 на СЕС поради отправено запитване по различно от висящото производство съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност. В този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от значение за правилното решаване на спора. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023, то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното производство. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно Националното ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" е осъдено да заплати разноски, тъй като обжалваното определение на Административен съд Благоевград е за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като с този акт не се решава спорът по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва производството. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК със съдебния акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. По изложените съображения Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав