Определение № 6573 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Б. против Определение №727/09.04.2025 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело №191/2025 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. Г. Б., [ЕГН] от гр. Сливен, подадена против мълчалив отказ на Районна прокуратура – Бургас да се произнесе по молба вх. № 4800/2016 от 18.02.2025 г., по описа на РП – Бургас и е прекратил производството по адм. дело № 191/2025 г. по описа на Административен съд Сливен, като процесуално недопустимо. С частната жалба се възразява срещу оспорения съдебен акт, като се изтъкват доводи, че същият е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Административен съд Сливен за продължаване на процесуалните действия. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило писмено становище от Районна прокуратура – Бургас. За да се произнесе, настоящият тричленен касационен състав на Върховен административен съд приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение Административен съд Сливен е приел, че жалбоподателят е сезирал Районна прокуратура – Бургас с молба вх. № 4800/2016 от 18.02.2025 г. за процесуални нарушения в досъдебно производство № 431 ЗМ-799/2016 г. С подадената молба на основание чл. 198, ал. 1 НПК е направено искане за предоставяне на информация и обяснения относно удължаване сроковете на досъдебно производство № 431 ЗМ-799/2016 по описа на 1-во РПУ при ОД на МВР гр. Бургас вх. № 4800/2016 г. Съгласно чл. 198, ал. 1 НПК материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора, а съгласно чл. 198, ал. 2 НПК, когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс. Констатирал е, че е налице отказ за издаване на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не може да се касае за мълчалив отказ съобразно чл. 58 АПК. Мълчалив отказ е налице само при реализация на оправомощаващи административноправни норми. На това основание съдът е достигнал до извод, че няма годен за обжалване административен акт и следователно липсва и годен предмет за съдебно обжалване, поради което жалбата се явява без предмет и е процесуално недопустима. Определението е неправилно. Налице е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния административен съд, тъй като се е произнесъл по нередовна първоинстанционна жалба. В противоречие с чл. 9, ал.4 АПК и предвиденото в чл. 150, ал.1, т. 6 и т. 7 АПК, съдът не е изяснил в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането на жалбоподателя Д. Г. Б.. Видно от съдържателната част на молба вх. № 4800/2016 от 18.02.2025 г. Д. Г. Б. възразява срещу срока за разглеждане на досъдебно производство № 431 ЗМ-799/2016 по описа на 1-во РПУ при ОД на МВР гр. Бургас. Съдът е следвало да остави без движение подадената жалба и да укаже на жалбоподателя да уточни обстоятелствената част на същата, в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво е отправеното искане до съда. Това е така, защото с фактическите си твърдения в жалбата до съда Б. по същество възразява срещу дългия срок за разглеждане на досъдебно производство № 431 ЗМ-799/2016 по описа на 1-во РПУ при ОД на МВР гр. Бургас, продължаващо повече от 9 години без внесен обвинителен акт. Следва да се направи преценка дали той е лице от кръга на лицата, очертан от разпоредбата на чл. 60а, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 ЗСВ, които имат право да подадат заявление за нарушаване на правото им за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Лицата с право да подадат заявление срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са лимитативно и изчерпателно изброени в чл. 60а, ал. 2 ЗСВ, глава трета "а". Разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване и в кръга на субектите по чл. 60а ЗСВ не могат да бъдат включвани лица, които са участвали в граждански, административни и наказателни производства в друго качество, което е извън кръга на предвидените в чл. 60а, ал. 2 ЗСВ (по т. 1 - страни по приключени граждански, административни и наказателни производства; по т. 2 - обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства). При установяване на посоченото обстоятелство, компетентен да се произнесе е органът по чл. 60а, ал.4 ЗСВ. В конкретната хипотеза, ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът на основание чл. 130, ал. 4 АПК ще следва да го изпрати на надлежния орган. А ако прецени, че РП – Бургас е била сезирана с искане по чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация ще следва да се произнесе съобразно приложимия закон. Предвид установената в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания от касационната инстанция, определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съдебен състав на Административен съд Сливен, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в настоящите мотиви указания. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, шесто отделение