Решение № 1332 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2015 г.

Решение № 1332 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 511/15.12.2014 г. по адм. д. № 121/2013 г. на Административен съд В. Т. С касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е обжалвано решението в частта, с която е отменен частично РА № 07-1201405/02.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 17/10.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В. Търново при ЦУ на НАП, по отношение определените по реда на чл. 124а ДОПК задължения за довнасяне за задължителни осигурителни вноски за 2007 г. в размер на 731, 03 лв. и лихви - 376, 07 лв. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната отменителна част и за правилност в отхвърлителната част, по съображения изложени в писмен отговор по касационната жалба на другата страна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото за двете инстанции общо в размер на 329 лв. по касационната жалба на ДД"ОДОП" и в размер на 1690, 55 лв. като ответник по касационната жалба на другата страна. В съдебно заседание на 03.02.2016 г. касаторът е представляван от гл. юрк. Русева. С касационна жалба на ЕТ "Е.-П. П.", гр. С., подадена чрез адв. И. И., с пълномощно до окончателното свършване на делото във всички инстанции, приложено по първоинстанционното дело на л. 8, е обжалвано съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу процесния РА по изложени подробни съображения за недоказана реалност на доставките от посочените доставчици и неправилно установена данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК и определен данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и допълнително начислен данък добавена стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Желае решението да бъде отменено в отхвърлителната част и да бъде постановено друго решение по същество, с което да се отмени РА в обжалваната част. Не са заявени претенции за разноски, не са представени доказателства за направени такива, с изключение на внесената д. т. в размер на 25 лв. по с/ка на Върховния административен съд. Пред касационната инстанция касаторът не е представляван. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: При ревизия извършена по реда на чл. 122-124а ДОПК са установени задължения на ЕТ"Е.-П. П.", гр. С., както следва: ДДС за довнасяне в размер на 35 449, 98 лв. и лихви - 19 795, 02 лв. за м. 12.2007 г.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 737, 80 лв. и лихви - 2 437, 29 лв.; годишни ЗОВ за 2007 г. в размер на 731, 03 лв. и лихви - 376, 07 лв. С решението първоинстанционният съд е отменил РА в частта за установените задължения за ЗОВ за 2007 г., като е обосновал изводът с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, която е с материалноправен характер и няма обратно действие, а е приложима за периоди след приемането й, ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. В същия смисъл е тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, до приключването на което настоящото производство беше спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с определение от 03.02.2016 г., съответно - възобновено с определение от 20.05.2016 г. Съгласно тълкувателното решение на ВАС: "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г." Предвид изложеното настоящият състав намира оспорваното решение за правилно в тази му част, поради което касационната жалба на ДД"ОДОП" е неоснователна. По касационната жалба на ЕТ"Е.-П. П.": ЕТ "Е.-П. П." осъществява търговия на дребно с лекарствени средства в аптека, намираща се в гр. С. При извършена ревизия е установено, че по фактури, издадени от "Либра " ЕАД, "Стинг"АД, "С. Т."АД и "Хигия " ЕАД, посочени в РД, липсва отразяване в счетоводните регистри на търговеца. При извършени насрещни проверки на доставчиците, всеки доставчик или негов представител е дал писмени подробни писмени обяснения относно мястото на доставка, начина на съхранение, изписване, транспортиране и предаване на стоките, начина на разплащане и пр. Всички доставчици са декларирали, че транспортирането на стоките е извършено за тяхна сметка със собствени транспортни средства, както и че разплащането е извършено в брой. Някои от фактурите съдържат подпис на получател, други - не, но ревизиращите органи са обосновали изводи, че подписът на получател във фактурата не е задължителен елемент, а и при изследване и проверка на осчетоводени от търговеца фактури, издадени от същите доставчици, също са налични такива без подпис на получател. Тези данни са обосновали предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК и е определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, на която база са установени задължения за 2007 г. пряк данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4 737, 80 лв. и лихви - 2 437, 29 лв. и косвен данък по ЗДДС за същия период установен към 31.12.2007 г. в размер на 35 449, 98 лв. и лихви - 19 795, 02 лв. върху неотчетени приходи от продажба на неосчетоводените стоки, като е взета предвид стойността на фактурите за покупки, увеличена със средния процент на търговска надценка при търговеца за 2007 г. по декларация от ревизираното лице - 4,6%. В хода на съдебното производство оспорващия търговец е поддържал възражение, че фактурите не отразяват реални доставки на стоки, направено е искане да бъдат задължени доставчиците като трети неучастващи страни да представят доказателства свързани с отразените във фактурите доставки. Поискани са и са назначени от съда съдебно-икономическа и съдебно-графическа експертизи. От страна на всички доставчици са представени пред съда изисканите документи, които са приети като доказателства по делото. Назначената от съда по искане на жалбоподателя съдебно-графическа експертиза със задача да установи дали подписът е на лицето П. С., е със заключение на вещото лице категорично в извода, че подписът за получател върху всяка от изследваните фактури, подробно описани по номера и доставчик, е на лицето П. С. С. Като подписани двустранно търговски документи, фактурите, изследвани в заключението по приетата съдебно-графическа експертиза, с потвърден подпис на ревизираното лице П. С. имат съдържанието и на приемо-предавателни протоколи, което обосновано потвърждава извод за предаването на стоките, предмет на оспорените първични счетоводни документи. Тези установени по делото данни опровергават възражението на жалбоподателя, че не е получавала стоки по процесните фактури. По отношение на останалите неотразени счетоводно фактури, върху които няма поставен подпис на ревизираното лице е съобразено обстоятелството, че в счетоводството на ревизираното лице са установени и други фактури, издадени от същите доставчици, които са отразени в счетоводството му, като част от тях също не съдържат подпис на получател. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. По аргумент от чл. 114 от ЗДДС, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството полагането на подпис от получател във фактурата не е задължителен реквизит и в този смисъл липсата на подпис на жалбоподателката или неин представител не лишава фактурите от стойност като редовен счетоводен документ. Обичайна търговска практика в този вид търговия е да не се издават приемо-предавателни протоколи, като фактурата има характер на такъв документ. Касае се за обичайна търговия, при установен начин на доставки и фактурите без подпис също са документи с доказателствена стойност. Допълнителни аргументи са, че фактурата, като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се в нея реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Тъй като подлежат на фактуриране по ЗДДС само реално извършените доставки по смисъла на чл. 6 от същия закон, съдът в случая е приел, че съобразно характера на стоките и установената практика, реалността на доставките се доказва именно от съдържанието на представените от страна на доставчиците в хода на ревизионното и допълнително в хода на съдебното следствие, първични счетоводни документи. Така установените данни обосновават извод за наличие на предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Възраженията на жалбоподателя в частта по ЗДДФЛ са обвързани преди всичко с възраженията, поддържани срещу РА в частта по ЗДДС. Оспорен е като неправилно приет извод за наличието на укрити приходи в размер на 177 249,93 лв. от продажба на неосчетоводени стоки, с твърдение, че не са налице реални доставки на стоки по оспорените фактури. Конкретни възражения срещу данъчната основа за доходи от други източници, определена въз основа на установеното за лицето превишение на разходите над приходите за периода в размер на 11 945,91 лв., не са наведени както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. При установяване на дължимия допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, освен определената данъчна основа за доходите от стопанска дейност, при анализ на паричния поток на ревизираното лице за 2007 г. е установено превишение на разходите над доходите му за периода в размер на 11 945,91 лв., които са приети от приходната администрация като доходи с недоказан произход, а от там и като облагаема основа за доходи от други източници за тази година. При изготвянето на съставения за 2007 г. паричен поток правилно са определени в приходната част начално салдо за периода - декларирания такъв от лицето в размер на 5000 лв., както и доходите от пенсия. В разходната част са взети предвид данните, получени от официални източници. Към тази част от паричния поток е прибавен по данни от НСИ средно месечен разход за живот за едно лице за 2007 г. Съобразявайки горното, липсата на възражения и доказателства от страна на жалбоподателката срещу установеното в полза на разходите превишение за годината, както и предвид приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по вариант 1, тъй като включва в общата годишна данъчната основа и отразените промени в данъчната основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ предвид укритите приходи, същите стойности, приети от приходната администрация, съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу РА в тази част като неоснователна. Дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. възлиза на 7 310, 96 лева, изчислен за общата годишна данъчна основа за облагане, включваща 21 366, 44 лева облагаем доход от извършвана стопанска дейност, както и облагаем доход от други източници, установен като превишение на разходите над приходите за периода, като е приспаднат внесения от лицето данък в размер на 2 573,16 лв., при което остава дължим за довнасяне в размер на 4 737, 80 лева и съответните лихви. По изложените съображения решението следва да се остави в сила. С оглед резултата по делото, в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение като ответник по касационната жалба на търговеца, определено съобразно материалния интерес в размер от 1691 лева за представен писмен отговор, процесуално представителство и защита от гл. юрк. Русева пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,