Определение № 3295 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2036/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Н. Д., против определение № 1091 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 615/2024 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на определение № 235 от 13.03.2023 г. по гр. дело № 142/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено прекратително определение от 08.01.2023 г. по гр. дело № 1130/2022 г. на Ихтимански районен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради изключване от обхвата на производството по отмяна на влезлите в сила решения само на изрично посочените в чл. 303, ал. 2 и 3 от ГПК актове, сред които не попада определението, чието отмяна се иска и следващия се от изключението извод да се иска отмяна не само за актове, които не формират сила на пресъдено нещо, но и на такива, които не преграждат процеса. Иска отмяна на определението, като с молба от 04.06.2024 г., постъпила след образувано на делото по подадената частна жалба, е направено и искане по чл. 150, ал. 2 от Конституцията за сезиране на Конституционния съд за установяване на несъответствие на чл. 130, изр. второ от ГПК с чл. 5, ал. 1, 2 и 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България. Прави и евентуално възражение за прекомерност на претендирано от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата – ищецът Й. С. Я., в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подал отговор, възразявайки че жалбата е неоснователна по изложените в него съображения. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството по чл. 303 - чл. 309 от ГПК е производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича както от приложимостта му единствено към необжалваемите и ползващите със сила на пресъдено нещо решения, така и от възможността за защита срещу тяхната неправилност при изрично и лимитативно предвидените в процесуалния закон причини. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички съдебни актове, а само към тези, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които правният спор не може да бъде пререшаван, както и към съдебните актове, които поради разрешените с тях материалноправни въпроси имат правните последици на влезлите в сила решения. Такова е определението за прекратяване на производството по делото на основание чл. 233 от ГПК поради отказ от иска, с което ищецът се отказва от търсената искова защита и има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена, т.е. има за последица непререшаемост на правния спор, една от последиците на силата на пресъдено нещо на решенията. Така и тълкувателните разяснения, дадени в мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно разглежданото производство не е приложимо към съдебни актове, с които се решават не само процесуалноправни въпроси, но и с които, макар и окончателни, не се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производството. Такова е и определението на Софийски ОС, чиято отмяна се иска, поради което същото не попада в приложението на производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения. Аргумент за неприложимост на този извънреден способ за извънинстанционен контрол относно определенията, които не преграждат развитието на производството, е и процесуалната възможност преценката за правилността им да бъде осъществена при инстанционния контрол на първоинстанционното решение по правния спор, в производството по което е постановено, довод за която може да направи и жалбоподателят в настоящото производство. Обратен извод не следва и от разпоредбите на чл. 303, ал. 2 и 3 от ГПК, които изключват от приложението на производството за извънинстанционен контрол посочените в тях съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо и които при липса на изключението по общата разпоредба на ал. 1 попадат в обхвата му. Определението, чиято отмяна се иска, е съдебен акт, който няма правните последици на влязло в сила решение, поради което същото не попада в приложението на производството съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК. След като определението на Софийски ОС, което не прегражда по-нататъшното развитие на производството, по което е постановено, не подлежи на отмяна по чл. 307 от ГПК, подадената от А. Д. частна жалба се явява неоснователна. Неоснователно е също и искането на жалбоподателя за сезиране на Конституционния съд (КС) по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. За надлежното сезиране на КС с искане на посоченото основание е необходимо: искането да е по висящо пред съда дело; да се определи приложимото право; да се изрази становище за противоконституционността на приложимия закон, изразена чрез приведени доводи, черпени от осъществения в пълнота анализ на приложима вътрешна правна норма или на относимата съюзна правна норма; да се обоснове значимостта на поставения въпрос за решаване на конкретното дело и неконституционосъобразността на приложимия закон да не се извежда от наличие на празнота в него. Когато искането е направено от страна по делото, както е в разглеждания случай, молбата му до съда трябва да отговоря на посоченото съдържание относно надлежното сезиране на КС. Молбата на жалбоподателя не само не отговоря на посочените изисквания относно съдържанието на искането, но и посочената правна норма на чл. 130 от ГПК и поставеният правен въпрос не са обуславящи за решаването на настоящото дело, в който правна значимост има само преценката за приложението на производството за извънинстанционен контрол относно съдебен акт, който не прегражда по-нататъшното развитие на производството, респ. допустимостта на подадената молба за неговата отмяна. При този резултат на ответника по молбата следва да се присъдят сторените по производство разноски от 500 лева, представляващи уговорено и заплатено от него адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, което не е прекомерно за защита в производството по частната жалба пред касационната инстанция, а възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК – неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.