Определение № 54 от 11.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на А. К. Ч. вх.№ 3021/21.05.2018 г. срещу решение № 45 от 13.04.2018 г. по гр. дело № 77/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1649/7.11.2017 г. по гр. дело № 2511/2016 г. на Окръжен съд – [населено място]. С потвърденото решение първоинстанционният съд е признал за установено по предявения от Министерство на земеделието и храните срещу А. К. Ч. и „Банка ДСК” ЕАД иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, че реални части от поземлен имот с идентификатор ..........., находящ се в землището на [населено място], район „Приморски”, местност „Б. А.”, а именно: 202 кв.м в югозападната част на имот с идентификатор .............., в която попадат 15 кв.м от сграда с идентификатор ............... и 143 кв.м в североизточната част на имот с идентификатор ............., оцветени в жълто на комбинирана скица № 8 от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Ж. Б. Б., върху който е насочено паричното вземане на „Банка ДСК” ЕАД към А. К. Ч. по изп. дело № 20167190400376 по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 719 с район на действие Окръжен съд - [населено място], не принадлежат на длъжника. Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че следва да върне делото на първоинстанционния съд за преценка дали в решението му е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК. Съображенията му за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), с която е предявен иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК срещу А. К. Ч. и „Банка ДСК” ЕАД за признаване за установено, че реални части от поземлен имот с идентификатор .............., находящ се в землището на [населено място], район „Приморски”, местност „Б. А.”, а именно: 202 кв.м в югозападната част на имот с идентификатор ................, в която попадат 15 кв.м от сграда с идентификатор ................, и 143 кв.м в североизточната част на имот с идентификатор ................, оцветени в жълто на комбинирана скица № 8 от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Ж. Б. Б., върху който е насочено паричното вземане на „Банка ДСК” ЕАД към А. К. Ч. по изп.дело № 20167190400376 по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 719 с район на действие Окръжен съд - [населено място], не принадлежат на длъжника. В условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че посочените по-горе реални части от поземлен имот с идентификатор ........... са собственост на държавата. Ищецът твърди, че имотът с идентификатор ................, представляващ горска територия, е държавна собственост. Видно от диспозитива на първоинстанционното решение, Окръжен съд – [населено място] е постановил акта си не спрямо ищеца по исковата молба - държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), а срещу Министерство на земеделието и храните. Същевременно съдът неколкократно е отразил в мотивите си, че процесният имот е държавна собственост и че по делото са доказани собственическите права на държавата по отношение на него, което сочи, че е възприемал държавата като ищец в процеса. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,