Решение № 255 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 530/2010 г.

Решение № 255 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 530/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Й., Р., приподписана от адвокат К. М., срещу въззивно решение № 147 от 10.12.2009 г. на Разградския окръжен съд по гр. д. № 356/2009 г., с което е отменено решение № 109 от 23.09.2009 г. на Исперихския районен съд по гр. д. № 21/2009 г. и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Според въззивния съд ответникът [община] не е пасивно легитимиран по исковете, тъй като работодател на ищцата съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ е Ц. "Д. р.", [населено място] вода. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата [община] не е заявил становище. С определение № 1082 от 18.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 10.12.2009 г. на Разградския окръжен съд по гр. д. № 356/2009 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесулноправния въпрос за легитимацията на общината, като ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ при условие, че кметът на общината е сключил трудовия договор и е прекратил трудовото правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по които е допуснато касационно обжалване следното: Според т. 1 ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2010 г. надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че общината не е пасивно легитимирана по исковете за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение, тъй като трудовият й договор като "директор с група" на детска градина е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Неправилно въззивният съд е приел, че предявената искова молба е редовна. В обстоятелствената част ищцата е посочила, че е работила в Ц. "Д. р.", [населено място] вода, като "директор с група" по трудов договор. Служебно задължение на съда е да следи за надлежното конституиране на страните по делото, поради което исковата молба следва да бъде оставена без движение с указания до ищцата да вземе мерки за конституирането на Ц. "Д. р.", [населено място] вода, като ответник по делото, като в едноседмичен срок представи искова молба за връчване на посоченото лице с копие от всички представени писмени доказателства. При неизпълнение на указанията в посочения срок исковата молба подлежи на връщане. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено срещу ненадлежен ответник, поради което е недопустимо. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Исперихския районен съд, тъй като т. 17 ТР № 1/4.01.2001 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2000 и т. 4 ТР № 1/17.07.2001 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2001 са изгубили значението си с приемането на новия ГПК. Производството по делото с надлежния ответник трябва да започне с връчване на препис от исковата молба и представяне на срок за отговор. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.