Определение № 160 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2136/2014 г.

Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена от Т. К. Д. от [населено място] молба с вх. № 31194 от 14.03.2014г. за отмяна на влезлите в сила разпореждане от 25.10.2012г. за обезсилване на заповед за изпълнение от 19.09.2011г. и за прекратяване на производството по делото, както и на определение от 24.01.13г. за връщане поради просрочие на подадена частна жалба срещу разпореждане от 28.05.2012г.за връщане на искова молба и за прекратяване на производството по ч.гр.д.№ 16516/12г. на Софийски градски съд. Молбата за отмяна мотивира с наличие на две нови писмени доказателства, за които твърди, че са от съществено значение – подписано от молителката мотивирано искане от 26.02.2014г. и Писмо с изх.№ 0092-2985 от 30.05.2011г. от Инспекция на труда софийска област, във връзка с извършена проверка на [фирма]. Срещу така подадената молба за отмяна не е постъпил отговор от противната страна [фирма]. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба за недопустима като насочена против неподлежащи на отмяна съдебни актове. Съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977г.по гр.д.№ 1/77г.на Пленум на ВС на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. тези които са задължителни за страните и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Разпореждането за обезсилване на заповед за изпълнение и определението за връщане на поради просрочие на подадена частна жалба срещу разпореждане на съда са актове, с които се разрешават процесуални, а не материално-прави въпроси и не са сред категорията актове, подлежащи на отмяна. Мотивиран от гореизложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд