Определение № 425 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 16431/29.12.2023 г. на Е. Б. К. и Л. А. К., чрез процесуалния представител адвокат И. К. от АК-Благоевград, срещу решение № 611 от 16.11.2023г. по в.гр.д.№721/2023г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 91 от 03.04.2023 г. по гр.д.№246/2022 г. на Районен съд Гоце Делчев, е отхвърлен предявеният от касаторите против К. А. Д. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че последната не е собственик на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 12 кв.м., с предназначение „Постройка на допълващо застрояване“ построена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 435кв.м., по ККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18- 71/02.10.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес на имота: град Гоце Делчев, улица •••, област Благоевград, както и искането им за отмяна на констативен нотариален акт №131, том 2, рег. №3345, дело №285/2015 г. на нотариус Е. Л. на основание чл.537, ал.2 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Отправянето на нотариална покана, съдържаща претенции за заплащане на наем на незаконна постройка, представлява ли действие, с което се оспорва владението на съсобственик на поземления имот, в който е изградена постройката; 2.Възможно ли е след като е отправена претенция за заплащане на наем на една сграда, ответната страна само месеци след това да декларира безспорно владение и да се снабди с констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка; 3.Ползвателят на постройка може ли да формира анимус за придобиване правото на собственост в това си качество, след като собственика на земята демонстрира несъгласие за ползването пред трети лица, включително и пред държавни и общински органи; 4.В случай, че една постройка е ползвана от трето лице, което не е съсобственик или сънаследник, и което е било в недобри отношения с ответника, и след като ответника не е стъпвал в този имот, следва ли да се счита, че в полза на ответника е текла придобивна давност, при прилагане разпоредбите на чл.82 ЗС; 5.Следва ли да се счита, че действа презумпцията на чл.69 и на чл.83 ЗС, когато владението не е било предадено словесно или чрез конклудентни действия на лицето, което претендира да е придобила имота на основание давностно владение. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с ТР№1/06.08.2012г. и ТР№4/2012г. на ОСГК на ВКС, както и с решение №302/24.06.2011г. по гр.д.№1168/2010г. на ВКС, І г.о. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация К. А. Д., чрез процесуалния си представител адвокат А. Ш. от АК Благоевград, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд, като е приел, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, и е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Установено е, че с нотариален акт № 10, том II, дело № 462/26.07.1967 г. на Районен съд Гоце Делчев и нотариален акт № 19, том II, дело № 473 от 31.07.1967 г. и нотариален акт № 97, том I, дело № 181/17.03.1970 г. на Районен съд, гр. Гоце Делчев, наследодателят на ищците Б. Д. К. е придобил собствеността на общо 5/8 идеални части от дворно място, съставляващо парцел ***., пл.№ ***от квартал ***по плана на [населено място], с площ от 424 кв.м. при съседи за парцела: улица, П. М., Н. У. и А. Б., ведно с цялата жилищна сграда, застроена в същото дворно място откъм съседа П. М. и улицата, по време на брака си с Л. А. К., сключен на 31.12.1959г., в режим на СИО.След смъртта на Б. К. на 22.10.2012г. той е наследен от съпругата си Л. К. и децата си Е. Б. К. и Д. Б. К.. Констатирано е, че с констативен нотариален акт № 28, том II, рег. № 6171, дело № 736 от 29.12.2000 г. издаден от нотариус Е. Л. – О., К. А. Д. е призната за собственик на 1/8 идеална част от дворно място, цялото съставляващо парцел ***, пл.№ ***от квартал ***по плана на [населено място], с площ от 424 кв.м. при съседи за парцела: улица, Н. У., Д. Б., наследници на П. М., ведно със застроената в северозападната част на парцела двуетажна еднофамилна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 41 кв.м. С констативен нотариален акт № 131, том II, рег. № 3345, дело № 285 от 15.07.2015г. издаден от нотариус Е. Л., К. А. Д. е призната за собственик на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 12кв.м., с предназначение постройка на допълващо застрояване, брой етажи: 1, построена в имот с идентификатор ***по КК и КР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК със стар идентификатор по предходен план ***, парцел *** от кв.***по плана на [населено място] от 1992 г., за която по делото е представено удостоверение № 134/08.11.2018 г., издадено от Главния архитект на Община Гоце Делчев за търпимост на постройката. Въз основа на покупко - продажби, обективирани в нотариален акт № 73, том IV, рег. № 5730, дело № 638 от 25.10.2001 г. на нотариус Е. Л. - О. и нотариален акт № 119, том I, дело № рег. № 1477, дело № 99/18.03.2008 г. на нотариус М. И. - Б. П. Л. В. и Ц. И. В. станали собственици на общо 2/8 идеални части на УПИ парцел ***, пл.№ ***от квартал ***по плана на [населено място], с площ от 424 кв.м. при съседи за парцела: улица, П. М., Н. У. и А. Б., ведно с цялата жилищна сграда и застроена към нея тераса, построена откъм съседа Д. Б. и паянтова жилищна сграда, построена в дъното на парцела. Констатирано е, че с решение № 6153/05.12.2017 г. по в.гр.д. № 537/2017 г. на ОС Благоевград е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор ***с площ от 435 кв.м. по КК и КР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК, който по документи за собственост представлява УПИ парцел ***, пл. № ***от кв.***по плана на [населено място] от 1992г.От протокол по изпълнително дело № 20191220400007 е установено, че на 13.07.2021 г. решението на съда за разпределяне правото на ползване е приведено в изпълнение. По делото са събрани гласни доказателства –показанията на свидетелите Д. К. - син на първата и брат на втората ищца, Е. К. - сестра на ответницата, Л. К. - първи братовчед на ответницата и С. П., без родство със страните. Свидетелите, ангажирани от ищците, установили, че стопанската постройка, владяна от ответницата е построена през 1978г. от А. К., който е баща на ответницата Д. и брат на наследодателя на ищците. През 1978 г. Б. и Л. К., придружили дъщеря си Е. на кандидат студентски изпити в [населено място] (според свид.К.) или в [населено място] (според свид. П.). А. К. започнал изграждането на постройката след тяхното заминаване и я построил за около два - три дни. Когато Б. К. се върнал, оставало да се налее само плочата на постройката.Б. К. негодувал по повод строежа и искал от брат си да събори постройката, подавал и жалби до общината, РДНСК, но нямало резултат.От построяването до сега постройката се ползвала от А. К., а след неговата смърт - от К. Д..Свидетелите, ангажирани от ответниците, заявили, че още при закупуване на къщата Б. К. обещал на братята си, че ще им разреши да си построят стаи, където да си прибират въглищата. При построяването на спорната стопанска постройка през 1978 - 1979 г. участвали всички братя, включително Б. К.. Б. К. не е заявявал претенции към брат си за събаряне на постройката.Две години след застрояването на постройката А. К. починал, а след дело за делба между наследниците, от 1990 -1991г. постройката се владеела от К. Д.. Констатирано е, че с жалба вх. 628/27.06.2001 г. в РДНСК Благоевград, подадена от името на Б. Д. К., е поискано да бъде разрушена постройката, изградена в градината от брат му А. К..Ищците са подали множество жалби против ответницата пред Районна прокуратура Гоце Делчев от 2013г.Оспорили са акт за узаконяване на постройката. Въззивният съд е приел, че от показанията на всички свидетели, е установено, че процесната постройка е издигната през 1978 г. от бащата на К. - А. като свидетелят Л. К. лично е участвал в градежа и е сложил арматурата.А. е ползвал въпросната постройка няколко години, след което е починал.Там се е настанила втората му съпруга.През 1991г. тя е напуснала имота и фактическата власт върху помещението е започнала да се осъществява от К. Д.. Прието е, че Д. ясно е демонстрирала намерението си за своене, като е заключвала постройката с катинар, когато не е там, което се потвърждава от свидетеля Д. К.. За заключването с катинар и синджир е разказала и свидетелката С. П., а свидетелката Е. К. е съобщила относими данни за владението, упражнявано от ответницата. Съдът е изложил мотиви, че свидетелските показания са ценени според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Посочено е, че свидетелските показания на К. и К. не са противоречиви и не са оборени. Прието е, че съобщеното от К. и К. за фактическата власт върху постройката следва да се приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не противоречи на останалите доказателства като част от показанията им намират подкрепа и в данните, дадени от К. и П..К. и К. подробно са описали ситуацията около постройките, обитателите и споровете в имота на [улица] в [населено място].Показанията им не оставят съмнение, че са имали пълни, преки и непосредствени впечатления за осъществяваната фактическа власт като заявеното от тях е отговаря и на събраните по делото писмени доказателства.Изложени са мотиви, че подаваните от ищците през годините жалби, сигнали, възражения и искания до общината, строителния контрол, административните съдилища и прокуратурата не прекъсват придобивния давностен срок, нито обезпокояват и смущават владението, тъй като не се касае за противопоставяне на поведението на владелеца. Фактическите смущения на владението, които не са се изразили в отнемането му за повече от 6 месеца, също не водят до прекъсване на придобивната давност. Придобивната давност за вещно право се прекъсва само с предявяване на иск за собственост срещу владелеца, както и чрез предявяване на онези искове, например исковете за делба, с които страната се домогва да установи наличието на съсобственост между определени лица.Претенции за собственост не са предявявани от К. срещу Д. и последната е станала притежател на постройката с площ от 12 кв.м. на оригинерното основание придобивна давност, поради което е прието, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените в изложението въпроси №1, 2, 3 и 5 са сходни по съдържание и по тях следва да се даде общ отговор. Упражнявайки фактическата власт върху имот, който държи като свой, т.е. с намерението да придобие собствеността по давност, владелецът свои имота спрямо всички, включително спрямо собственика /съсобственика.За да прекъсне придобивната давност, собственикът следва да предприеме съответните действия по указания в чл. 116 ЗЗД начин, а именно с предявяването на иск или възражение, респ. с предприемане на действия по принудително изпълнение. Съгласно чл. 68 ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.В разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност, са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на действия за принудително изпълнение.Действия, които не попадат в обхвата на посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност /в този смисъл решение № 50117 от 6.02.2023 г. по гр. д. № 509/2022 г. на II г. о. на ВКС, решение № 80/2020 г. по гр. д. № 2737/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 115/2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС, решение № 376/2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на І г. о. на ВКС, решение № 92/2013 г. по гр. д. № 327/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС/. Нормата на чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото въвежда изключения от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно изброяване /решение № 83 от 9.10.2020 г. по гр. д. № 3878/2019 г. на I г. о. на ВКС/.Това означава, че придобивната давност не може да се счита за прекъсната с извънсъдебните спорове между собственика на имота и владелеца, с подаването на молби и заявления до административни органи от лице, с които се заявяват собственически права върху имота и т.н. С тази практика на ВКС се е съобразил въззивният съд, който въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че след изграждане на процесната постройка на допълващо застрояване владение върху нея е установил първоначално бащата на ответницата, а впоследствие и тя самата.Не са предприети действия от останалите съсобственици на дворното място, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД, които са довели до прекъсване на владението на ответницата. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос, който е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.Последният, при съвкупна преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, е приел, че издигната през 1978 г. постройка е ползвал А./баща на ответницата/, а след неговата смърт втората му съпруга. През 1991г. тя е напуснала имота и фактическата власт върху помещението е започнала да се осъществява от К. Д., която владее имота е към настоящия момент.Изводите на съда, че Д. е придобила имота по давност се основават на установеното от нея самостоятелно владение от 1991г. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение