Решение № 560 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2009 г.

Решение № 560 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 230 от 11.03.2010 г., постановено по настоящото дело № 1898/2009 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 644 от 15.06.2009 г. по в. гр. д. № 375/2008 г. с което е обезсилено решението на Софийски градски съд, I ГО, 1 с-в, от 04.05.2005 г. по гр. д. № 218/2004 г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за процесуалните изисквания към съдържанието на исковата молба и съответствието на исковата молба по настоящото дело на тези изисквания. Ответникът по жалбата Ответникът С. община чрез пълномощника си адв. Д. П. моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да обезсили решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. П. С. против С. община иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 14 847,00 лв., въззивният съд е приел, че след обезсилване на въззивното решение по гр. д. № 2313/2005 г. на Софийски апелативен съд с решението на ВКС по гр. д. № 1513/2006 г. III г. о., ищецът Х. С. не е уточнил претенцията си. Приел е, че изложените обстоятелства в представената пред въззивния съд молба не са достатъчни за поправяне нередовността на исковата молба по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). В касационната жалба на Х. С. са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Развити са доводи, че с допълнителната молба претенцията е уточнена и съдът дължи произнасяне по същество. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС намира следното: Исковата молба на Х. С. е постъпила в съда на 03.02.2004 г., поради което за нея са приложими правилата на отменения ГПК. Императивните изисквания за редовност на исковата молба са посочени в чл. 98 ГПК (отм.), като съгласно б. "г" тя трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Обстоятелствата на които се основава искът съставляват основанието на иска и обхващат фактите, от които произтича претендираното право. Те индивидуализират претенцията и дават възможност на съда да я квалифицира правно. В настоящия случая в първоначалната и допълнителна искова молба касаторът е изложил фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си, в какво се изразява според него вината на ответника и от какво произхождат и в какво се изразяват причинените му вреди, както и техния размер. Така формулирана исковата молба отговаря на изискванията на чл. 98, ал. 1 ГПК (отм.) и съдът дължи произнасяне по същество на иска. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение