Определение № 241 от 04.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2018 г.

Производство по чл. 66 от ГПК. С определение № 295/25.07.2019 г. съдът е прекратил производството по делото поради отказ на ищеца П. П. С. от предявения по делото иск по чл. 135 от ЗЗД и е осъдил същия да заплати на касаторите-ответници И. Е. Д. и Р. А. Ш.-П., направените от тях разноски по делото. В мотивите към определението си съдът е приел, че ищецът не е посочил и представил доказателства в подкрепа на твърденията си, отказът от иска му да е направен поради извършено в течение на касационното производство по делото от страна на жалбоподателката-ответница И. Д., погасяване на паричното ѝ задължение, станало повод за предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД, респ. – приел е, че е недоказана сочената от ищеца хипотеза, двете ответници с поведението си да са станали повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, както и че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. С молба с вх. № 6988/05.08.2019 г. ищецът П. П. С. е поискал изменение на цитираното определение № 295/25.07.2019 г. в частта за разноските. Със същата молба ищецът е поискал и възстановяване на пропуснатия срок за представяне на горните доказателства. В отговорите си жалбоподателките-ответници излагат становища и съображения за неоснователност на молбата на ищеца. С молба с вх. № 7096/08.08.2019 г. касаторите-ответници И. Е. Д. и Р. А. Ш.-П. са поискали допълване на определение № 295/25.07.2019 г. в частта за разноските. В отговора си ищецът излага становище за неоснователност на молбата на жалбоподателките. С определение № 338/20.09.2019 г. съдът е прел, че молбите на страните са процесуално допустими и съгласно чл. 66, ал. 1, изр. 2 от ГПК е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В проведеното такова на 17.10.2019 г. страните поддържат молбите си и подадените отговори на същите. Съдът намира за неоснователно искането на молителя П. П. С. за възстановяване на пропуснатия от него срок за представяне на писмени доказателства относно искането му за присъждане на разноските по делото, като съображенията за това са следните: Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 81 от ГПК, тези доказателства е следвало да бъдат представени най-късно с молбата му с вх. № 6445/16.07.2019 г., с която той е направил отказа от иска си. Молителят С. поддържа, че е пропуснал този срок, тъй като адв. С. А. – неговият пълномощник, чрез която е депозирана в съда молбата за отказа от иска, не била запозната в детайли с делото, тъй като до този момент не е била пълномощник по него, не е имала достъп до писмените доказателства, не е имала изискуемия петгодишен стаж за процесуално представителство пред ВКС и не е имала връзка с молителя, който в деня на подаването на молбата е бил трансфериран и е извършил полет от летище „В.“ в [населено място] до летище „П.“ в [населено място], Русия. Макар тези обстоятелства да се установяват от представените от молителя писмени доказателства по делото, те не съставляват особени непредвидени обстоятелства, които молителят да не е могъл да преодолее, и които съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК да обусловят възстановяването на пропуснатия срок. Молителят, който е адвокат, сам е избрал процесуалния си пълномощник – също адвокат от неговата кантора, чрез когото е направил отказа от иска си по делото, като изрично и изцяло е потвърдил това процесуално действие с последваща молба с вх. № 6626/22.07.2019 г., която е подал лично. Поради това, неосведомеността и неопитността (включително стажът под пет години) на процесуалния му пълномощник – адвокат, който е пропуснал да представи писмените доказателства относно присъждането на разноските с молбата за отказ от иска, не съставляват и не биха могли да съставляват нито непредвидени, нито непреодолими, т.е. – извинителни обстоятелства за пропускането на срока. Самото пътуване на молителя в Русия също не е било непредвидимо, тъй като той е знаел за него още на 26.02.2019 г., когато е сключил представения по делото писмен договор № 869 от същата дата за това предстоящо му пътуване през периода 13-21.07.2019 г. С последващата си молба с вх. № 6626/22.07.2019 г., с която молителят лично е потвърдил процесуалните действия на пълномощника си адв. С. А., включително искането за присъждането на разноските по делото, той отново не е представил (макар и след срока) писмените доказателства, с които обосновава това свое искане в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, от което следва логическият извод, че дори и сам да беше подал молбата с вх. № 6445/16.07.2019 г., той не би ги представил с нея, т.е. – в срок, а ги е представил едва с молбата си с вх. № 6988/05.08.2019 г., с която е поискал възстановяването на срока. В заключение, искането на молителя-ищец за възстановяване на пропуснатия от него срок за представяне на писмени доказателства относно претенцията му за разноските по делото, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Мнозинството от съдебния състав намира, че тъй като съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ГПК настоящото определение подлежи на самостоятелно обжалване, то едва след влизането му в сила съдът следва да се произнесе в ново, закрито съдебно заседание по молбите на страните по чл. 248 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение