Определение № 2768 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт М. С., за допълване на решение № 165 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2585/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о., в частта му за съдебните разноски. Молителят претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изискването на чл. 248, ал. 2 ГПК за искането са уведомени насрещните страни Министъра на правосъдието и ЧСИ П. Н., с рег. № 911 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Пловдив, като в предоставения им срок, не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното: Молбата за допълване на касационното решение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от постановяване на решението. Разгледана по същество молбата е основателна. С 165 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2585/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о. е оставено в сила решение от 13.01.2023 г., постановено по дисц. д. № 4/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е наложено на ЧСИ П. Н., с рег. № 911, район на действие Окръжен съд - Пловдив за нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, по изп. дело № 20209110400323, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Последното е било обжалвано от Министъра на правосъдието и ЧСИ П. Н.. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изхода на производството по чл. 73 ЗЧСИ и че е пропуснал да се произнесе по разноските на ответника по жалбите Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, своевременно поискани от юрисконсулт С. с приложено по делото пълномощно в о. с. з. на 12.10.2023 г., намира, че на основание 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК на молителя следва да се присъди сумата в размер от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на съда съгласно чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 ЗПрП, платимо поравно от двамата жалбоподатели – Министъра на правосъдието и ЧСИ П. Н.. Предвид изложеното, са налице условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за съдебните разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение