Определение № 13822 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11800/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на Н. М. И., срещу определение № 22052 от 01.11.2024г. на Административен съд – София град /АССГ/ по адм. д. №10774/2024г., с което, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, е оставена без разглеждане като просрочена жалбата ѝ срещу допуснато предварително изпълнение на Заповед № САГ24-РА50-94/03.09.2024г. на Вр. и.д. главен архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. Излага твърдения, че процесната заповед и разпореждането, с което е допуснато предварителното ѝ изпълнение, са нищожни, могат да бъдат обжалвани безсрочно, съответно жалбата срещу разпореждането не е просрочена. Претендират отмяната му и се постанови другоза спиране на допуснатото предварително изпълнение. В срока по чл. 232 АПК, ответната страна - главен архитект на Столична община, чрез юриск. Керемидчиев, в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови процесното определение, съдът е преценил, че е сезиран с просрочена жалба от Н. М. И. срещу разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № САГ24-РА50-94/03.09.2024г. на Вр. и.д. главен архитект на Столична община, инкорпорирано в самата заповед, и изложил подробни фактически и правни доводи в подкрепа на изводите си. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, заповедите по ал. 3 и 5 се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, а именно - разгласяват се с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. В случая процедурата на съобщаване по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ за издадената заповед е приложена, като съгласно представените по делото доказателства - съобщение за постановяване на процесната заповед, поставено на таблото в сградата на район „Триадица“ и на видно място в ПИ 68134.1007.266 на 17.09.2024г. и свалено на 03.10.2024г., както извадка от ЕИСИААСО, удостоверяваща публикуването на заповедта на 05.09.2024г. на интернет страницата на НАГ, СО. Следователно заповедта е редовно съобщена на 03.10.2024г. Жалбата срещу инкорпорираното в нея разпореждане за предварителното ѝ изпълнение е подадена в съда на 30.10.2024г. Частния жалбоподател твърди, че процесната заповед му е съобщена, чрез негов пълномощник, на 28.10.2024г. В случая общият ред за уведомяване на лицата чрез изпращане на писмено съобщение е изпълнен като допълнителен метод за съобщаване, но срокът следва да се изчислява според изпълнението на нормативно определения начин на съобщаване – този по реда чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение, няма самостоятелен правен живот извън общият му такъв с административния акт, по отношение на който е постановено. Съответно процесното разпореждане е акцесорно и съществува само като производно на заповедта по чл.135, ал.5 от ЗУТ. Като такова то подлежи на съобщаване по същия специален ред, по който се съобщава заповедта, за която се отнася – този по чл.135, ал.7 във вр. с чл.124б, ал.2 от ЗУТ. Общия ред за съобщаване по чл.60, ал.5 от АПК е неприложим в този случай. Той определя само срока за обжалване на разпореждането от деня на съобщаването му – три дневен, но реда за съобщаването му е този по специалната норма на чл.124б, ал.2 от ЗУТ. Съгласно изложеното, срокът за оспорване на процесното разпореждане, съобщено на 03.10.2024г., е 3 - дневен от тази дата, изтекъл е на 06.10.2024г. и съответно подадената на 30.10.2024г. жалба срещу него е просрочена. Подадената след изтичане на законния срок жалба, на осн. чл.159, т.5 от АПК, е недопустима и не подлежи на разглеждане. В случая не може да се приеме за началото на срока за обжалване на процесното разпореждане последващото му съобщаване от 28.10.2024г., тъй като този срок е преклузивен и повторното съобщаване не може да го новира. Релевираните в частната жалба доводи, претендират само незаконосъобразност и нищожност на основната заповед, чието предварително изпълнение е допуснато с процесното разпореждане, но не са такива за незаконосъобразност на обжалваното съдебно определение, предмет на настоящото дело, поради което са неотносими към оспорването му. Те могат да бъдат обсъждани само в производство по оспорване на Заповед № САГ24-РА50-94/03.09.2024г. на Вр. и.д. главен архитект на Столична община. Ето защо, оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,