Решение № 8510 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/ на Министерството на вътрешните работи срещу Решение № 1499/18.12.2025 г. по адм. дело № 317/2025 г. на Административен съд - Смолян /АС-Смолян/. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з-3422/20.08.2025 г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № 1515/23.10.2008 г. на РУ – Чепеларе, ОДМВР Смолян, извършена на Д. И. С. от гр. Чепеларе. С решението съдът е постановил преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на искането за снемане на полицейска регистрация при спазване на дадените указанията по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените съображения са в насока, че административният акт е мотивиран, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Сочи се, че полицейската регистрация е била необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски по делото, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касаторът се представлява от гл. юрк. Х. Маркова. От ответника по касация – Д. И. С. е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли за отхвърляне на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. И. Сивенова. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е материално незаконосъобразна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Д. И. С. имал извършени полицейски регистрации както следва: 1. Регистрация № 1515/23.10.2008г. по описа на РУ-Чепеларе във връзка с привличането му като обвиняем по ДП № 128/2008г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. По същото ДП бил внесен обвинителен акт срещу С. и било образувано нохд № 181/2008 г. по описа на РС Чепеларе, приключило с присъда № 118/25.11.2008 г., влязла в сила на 11.12.2008 година. 2. Регистрация № 1920/26.06.2017г. на РУ-Чепеларе във връзка с привличането на С. като обвиняем по незабавно производство № 104/2017 г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Последното е приключило с Решение № 94/12.07.2027г. по а.н.д. № 123/2017 г. по описа на РС Чепеларе, с което на осн. чл. 78а, ал. 1 НК С. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“. Административното производство е образувано по искане с вх. 373000-2126/16.06.2025г. от Д. С. за заличаване на полицейските регистрации. След извършени проверки със Заповед № 3286з-3423/20.08.2025г. на ВПД директор на ГДНП е разпоредено снемането на полицейска регистрация с № 1920/26.06.2017г. по описа на РУ-Чепеларе. С оспорената Заповед № 3286з-3422/20.08.2025г. е отказано снемането на полицейска регистрация с № 1515/23.10.2008г. по описа на РУ-Чепеларе, като административният орган се е мотивирал, че осъждането по нохд № 181/2008г. и наложеното наказание „пробация“ не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6 МВР, включително при настъпила реабилитация. Посочено е, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни на лицето, събирани чрез способа на полицейската регистрация, в т. ч. при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност, и за превенция на деяния, опасни за обществото. При тези фактически установявания, съдът правилно е приел, че административният орган не е извършил преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани и за пропорционалност на срока на съхранението им. Съдът е посочил, че административният орган не е извършил конкретна преценка за рисковия профил на заявителя във връзка със срока за съхранение и налице ли е все още необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. С оглед тези съображения съдът правилно е приел, че мотивите на органа са бланкетни и неподкрепени с конкретни факти и отменил оспорената заповед. Предвид представените по делото доказателства за трудова ангажираност на С. и добри характеристични данни, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването на чл. 35 АПК за изясняване на всички обстоятелства от значение на случая. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че противно на приетото от съда, административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка дали съхранението на личните данни на заявителя е все още необходимо. Доводите, че е установена необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, в т. ч. при извършване на оперативно-издирвателната им дейност, не почиват на конкретни данни по административната преписка. Не се кредитират и оплаквания на касатора, че е издал оспорения административен акт в съответствие с решение на СЕС по дело № С-118/2022 г. Касационният състав изцяло споделя тъклуването на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС от АС-Смолян и дадените в тази връзка указания при новото разглеждане на преписката, поради това не е нужно тези мотиви да бъдат преповтаряни в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се извършва препращане към тях. Съдът правилно е приел, че административният орган е следвало да изложи убедителни мотиви, които почиват на обективни обстоятелства защо е необходимо продължаване на полицейската регистрация на лицето. Все в тази връзка следва да бъде отбелязано, че полицейска регистрация с № 1920/26.06.2017г. по описа на РУ-Чепеларе, която е по-нова по време, е снета със Заповед № 3286з-3423/20.08.2025г. на ВПД директор на ГДНП, докато по-старата № 1515/23.10.2008г. по описа на РУ-Чепеларе е отказано да бъде снета. И двете полицейски регистрации са били извършени по повод установяване на престъпления по транспорта /гл. 11, раздел II от НК/, което в още по-голяма степен налага конкретни и ясни съображения за отказа за снемане на полицейска регистрация № 1515/23.10.2008г. При липсата на такива съдът правилно е отменил оспорената заповед, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора ГД "Национална полиция" следва да заплати на касационния ответник сумата 385 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Претендираните разноски са в размер, който е пропорционален на фактическата и правна сложност на казуса и обема адвокатска работа, поради което не следва да се редуцират. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение