Определение № 8073 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 вр. чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на А. А. А., гр. Смолян, [улица], чрез адв. Чакъров, срещу Определение № 887/10.06.2026 г., постановено по адм. д. № 202/2026 г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1058-000027/04.06.2026 г. на младши автоконтрольор в ОДМВР Смолян, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Поддържа се неправилност на определението и се претендира отмяната му по съображения, че като собственик на превозното средство частният жалбоподател е лишен от правото да го ползва в резултат на административно нарушение, което не е извършил и чиято проверка по същество не е проведена. Ответникът по частната жалба, младши автоконтрольор при ОДМВР Смолян, не ангажира становище по нея. Като прецени доводите на частния жалбоподател и писмените доказателства по делото, Върховният административен съд, в състав на Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК – преценката е в сферата на законодателната целесъобразност, а защитата срещу вреди от незаконосъобразни актове (актове, които са отменени като незаконосъобразни след принудителното им изпълнение), се гарантира от чл. 7 от Конституцията. ЗДвП не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 6 актове, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 АПК), поради което, с оглед препратката на чл. 166, ал. 4 АПК, приложение намира чл. 166, ал. 2 АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презюмираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. За да бъде спряно предварителното изпълнение, молителят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Той следва да установи, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона или по разпореждане на административния орган, всякога въздейства върху правната сфера и икономическия интерес на адресата, тъй като придава предварителна изпълняемост на акта. Частен интерес, който по степен на въздействие би бил съизмерим с държавния или обществен интерес, най-вече с оглед на охраняваните от нормативния акт обществени отношения, би бил трудно мотивиран. Законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта. Доводите на А., че като последица от допуснатото по силата на ЗДвП предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка той е лишен от ползването на собствения си автомобил в резултат на твърдяно от администрацията нарушение на друго лице и аргументите по съществото на спора не са относими към предварителното изпълнение на ЗППАМ, а касаят действието на административния акт и не са противопоставими на защитения от закона обществен интерес. Като е обосновал тези изводи, Административен съд Смолян е постановил определение, което не е засегнато от заявеното в частната жалба отменително основание и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,