Решение № 6103 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на А. Д. А. от гр. София, чрез пълномощниците му адвокатите С. Златкова, Х. Николов и Ф. Стефанов от САК срещу решение № 14545 от 12.08.2024 г., постановено по адм. дело № 3100/2024 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна – Комисията за защита на личните данни, чрез пълномощника си представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна – Обединена Българска банка, чрез процесуалния си представител в отговора си на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност и моли, обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Фактическите установявания на съда не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба, като подадена в законоустановения срок по чл. 211 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно и против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № ППН-01-527/22 от 16.02.2024 г. на КЗЛД, с което в производство по чл. 38, ал. 1 33ЛД във вр. с чл. 77, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е обявена за неоснователна жалбата на А. Д. А. срещу "Обединена Българска банка“ АД - администратор на лични данни, за извършено нарушение на чл. 5, § 1, б "а" и чл. 6, § 1, б. “е“ от Регламент (ЕС) 2016/679. За да се произнесе по спора и отхвърли жалбата на касатора срещу посоченото по- горе Решение на КЗЛД, първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му от ЗЗЛД правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на установените в чл. 59 от АПК реквизити, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. По отношение на преценката за съответствие на акта с материалния закон съдът е очертал два спорни въпроса: 1. Дали като е извлякла данни от Централния кредитен регистър ОББ – безспорно администратор на лични данни, е обработила личните данни на А. А. на легитимно основание и 2. Дали ОББ е имала легитимен интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламента да обработи личните данни на оспорващия при положение, че е налице висящо досъдебно производство; експертиза, доказваща че подписът върху договора за кредит не е на г-н А.. Като е цитирал посочените две разпоредби на Регламента съдът е направил извод, че при наличието на спор относно действителността на сключения договор за кредит, който не е бил разрешен по общия исков ред, за административния орган – КЗЛД и за административния съд не е налице компетентност да се произнесе по този въпрос. Въз основа на това е приел, че като е направила справка в Централния кредитен регистър /ЦКР/ относно задълженията на жалбоподателя банката е имала легитимна цел да събере просрочени задължения по отпуснат от нея кредит. Заключенията на вещите лица по назначените в досъдебното производство графологични експертизи не били обвързващи, както би било решение на общия съд. Въз основа на това е направил извод, че КЗЛД правилно е приела, че обработването на данните на г-н А. е при спазване на принципите на чл. 5, § 1, б. „а“ от Регламента /ОРЗД/. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него е описано единствено съдържанието на чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 3, чл. 10, ал. 1, чл. 38 ЗЗЛД, обосноваващи компетентността и правомощията на КЗЛД, на чл. 4, т. 1, чл. 5, § 1 и чл. 6, § 1 от ОРЗД. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема, въз основа на кои доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Решението съдържа единствено формални изводи за правилно приложение на материалния закон от административния орган. Изобщо не са обсъдени възраженията на страните. Без да са обсъдени обстоятелствата, на които се основава претенцията на жалбоподателя, възраженията на ответника, както и доказателствата на които неговите възражения се основават, съдът се е задоволил в едно изречение да посочи, че като е направила справка в ЦКР относно задължения на г-н А., банката е имала легитимна цел и обработването на неговите лични данни е в съответствие с принципа за законност по чл. 5, § 1, б. „а“ ОРЗД. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото не само препятстват, но правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на обжалваното решение. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение