Определение № 159 от 02.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г.

Постъпила е молба от Ч. А. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. В., с искане да бъде изменено решение №4 от 21.02.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г., на ВКС, ІV г.о. като му се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от касационната жалба. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение е отменено въззивно решение от 05.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №6369/2010 г. в частта, с която е отменено решение от 31.03.2010 г. по гр. дело №17898/2009 г. на Софийския районен съд и е уважен предявеният от Ч. А. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 КТ и е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 КТ за присъждане на 4 650 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 23.02.2009 г. – 22.05.2009 г., като неоснователен. Оставено е в сила въззивното решение в останалата обжалвана част, с която е уважен предявеният от Ч. А. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ. Съобразно изхода на спора не са присъдени деловодни разноски, независимо че и двете страни са поискали такива. Според разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК деловодните разноски за касационното производство се присъждат съразмерно с уважената или отхвърлена част от жалбата. Когато касационната жалба е уважена относно единия предявен иск и е отхвърлена по отношения на втория предявен иск, то и двете страни имат право на разноски съразмерно съответно с уважената част на жалбата и с отхвърлената и част. Ето защо в случая не трябва да се присъждат деловодни разноски. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.