Определение № 460 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на В. Й. В. срещу определение №525 от 28.03.2011г по ч. гр.д. № 812/2011г на САС ,с което е обезсилено определение от 07.12.2010г по ч.гр.д.776/2010г на Кюстендилски окръжен съд, като недопустимо постановено по оплакване за прекомерност на разноски в съдебното изпълнение,съдържащо се в жалба, без съдия- изпълнителя да се е произнесъл по искане за намаляването им. Производството по ч. гр.д. № 812/2011г на САС е било прекратено. Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на определението. Частната жалба е била допустима, тъй като нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК допуска съдът да намали адвокатското възнаграждение. Ч астната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е упражнил служебно инстанционен контрол за допустимост на постановено от Кюстендилски окръжен съд определение, с което този съд, по повод постъпила жалба на длъжника, е намалил поради прекомерност размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по образувано изпълнително дело, на основание 78 ал.5 от ГПК.Съображение за обезсилване на определението от 07.12.2010г по ч.гр.д.776/2010г на Кюстендилски окръжен съд е липсата на произнасяне на съдия- изпълнителя по искане на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение. Обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно и законосъобразно. Съгласно действащия процесуален ред ,окръжният съд упражнява контрол за законосъобразност на действията на на съдия –изпълнителя, но не иззема пълномощията му, включително когато се касае за искания по чл. 78 ал.5 от ГПК. При искане за намяляване на разноски поради прекомрост, тази обща процесуална норма има за аедресат правоприлагащия орган, пред който е висящо съответното производство. В случая това не е съдът, а съдебния изпълнител. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,