Определение № 5083 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2026 г.

Производството е образувано по жалба на Д. З. Б. с искане за отмяна на решение № 267 от 9 април 2026 г. на Министерския съвет на Република България, с което е отменено решение № 50 от 21 януари 2026 г. на същия орган, с което са одобрени кандидатури за длъжността европейски прокурор от Република България (едната от които на жалбоподателя). В жалбата е инкорпорирано и искане на спиране на изпълнението на оспореното решение. При извършената служебна проверка в деловодната система на Върховния административен съд (ВАС), настоящият съдебен състав констатира, че по жалба на П. Д. П. от гр. София срещу същото решение на Министерския съвет на Република България е образувано административно дело № 4124/2026 г. по описа на ВАС. Посочените дела са висящи и имат връзка помежду си – жалбите са насочени срещу един и същи ответник, и предметът на оспорване касае отмяната на едно и също решение на Министерския съвет на Република България. Налице са предпоставките, предвидени в чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, за съединяване на делата за разглеждане в общо производство и постановяване на общо решение по тях. Съгласно правилото на чл. 126, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК следва по-късно образуваното дело да се прекрати и присъедини към по-рано образуваното, за разглеждане на жалбите в общо производство, което да продължи под номера на по-рано образуваното дело – адм. дело № 4124/2026 г. По изложените съображения производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. По отношение на искането на Д. З. Б. за спиране на изпълнението на оспореното с жалбата му решение № 267 от 9 април 2026 г. на Министерския съвет на Република България, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Според общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК, оспорването на административния акт спира изпълнението му. Точно такъв е и процесният случай - подадената срещу решението на Министерския съвет на Република България жалба спира неговото изпълнение. Предварително изпълнение на акта като изключение от визирания в нормата принцип на суспензивен ефект на жалбата е възможно при допускането му с разпореждане на административния орган по чл. 60, ал. 1 от АПК или по силата на отделен закон - чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Само тогава, когато в закон е посочено изрично, че жалбата не спира изпълнението, или когато административният орган, с нарочно разпореждане, при условията на чл. 60, ал. 1 от АПК, допусне предварително изпълнение на административния акт, суспензивният ефект на жалбата се дерогира и за адресата на акта възниква задължение - по силата на законовата норма или на нарочния акт на административния орган за предварително изпълнение на акта. Доколкото в обжалваното решение липсва волеизявление на органа, с което да е допуснато предварителното му изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, както и не е допуснато неговото предварително изпълнение и по силата на отделен закон, т.е липсва и хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК, то и искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението му като лишено от предмет следва да се остави без разглеждане. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,