Определение № 199 от 04.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх. № 1768/31.01.2019 г. по регистъра на Апелативен съд – София (подадена по пощата на 29.01.2019 г.) от Р. И. С. от [населено място] срещу разпореждането от 14.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4789/2018 г. на Апелативен съд – София за връщане на подадените от нея частни жалби с вх. №№ 10/02.01.2019 г. и 83/07.01.2019 г. по регистъра на Върховен касационен съд (изпратени по пощата съответно на 28.12.2018 г. и на 03.01.2019 г.), срещу определение № 3919/13.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4789/2018 г. на Апелативен съд – София. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат апелативният съд е приел, че въззивното производство по посоченото ч. гр. дело е приключило с определение № 3919/13.12.2018 г., с което е оставена без разглеждане подадената от Р. С. предходна частна жалба, вх. № 7384/04.10.2018 г. срещу разпореждането от 12.09.2018 г. по гр. д. № 721/2014 г. на Окръжен съд – София. Установил е, че горното определение е редовно съобщено лично на жалбоподателката на 20.12.2018 г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 27.12.2018 г., присъствен ден. Затова подадената по пощата на 28.12.2018 г. частна жалба срещу определението е приета за просрочена, така, както и последващата частна жалба срещу същия съдебен акт (подадена по пощата на 03.01.2018 г.), поради което е постановено връщането им. Обжалваното разпореждане е правилно. Процесуалните разпоредби са императивни и съдът и страните са длъжни са съобразяват своите действия с тях. Срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на определенията (с частна жалба) е преклузивен и с изтичането му (поради процесуалното бездействие на заинтересована страна в релевантния времеви период) се преклудира правото на обжалване, а постановеният съдебен акт влиза в сила. Затова, при преценка на установените данни правилно и законосъобразно апелативният съд е направил извод за просрочие на двете частни жалби и ги е върнал като процесуално недопустими. Оплакванията на жалбоподателката, че е спазила срока за обжалване и сезирането е редовно, са неоснователни. Те са основани на твърденията, че и двете частни жалби са подадени на 21.12.2018 г. по пощата, но поради следващите празнични (почивни) дни пощенските станции са забавили пратките си в този период от годината, поради което и доставките са закъснели, вкл. и относно обработката и изпращането на въпросните жалби. По делото обаче не са ангажирани доказателства в подкрепа на горните твърдения. С настоящата частна жалба не са представени доказателства, които да удостоверяват поддържаната забава в доставките, извършвани от пощенските станции във визирания период от годината, а приложеният болничен лист сочи на ползван отпуск от жалбоподателката в периода от 19.12.2018 г. до 11.02.2019 г., за придружаване и обслужване на болен член от семейството – в случая детето Б. И. Б. и е неотносим с оглед наведените от нея доводи. Меродавни с оглед възприетия начин на сезиране на съда – по пощата, са поставените пощенски клейма от приемащата станция върху лицевата страна на пощенския плик, с който е извършена доставката. А те несъмнено установяват изпращането на жалбите (до адресата им ВКС) съответно на 28.12.2018 г. и 03.01.2019 г. Ето защо, като е приел наличието на нередовно сезиране, каквото е подаването на просрочена частна жалба - в случая са две, и ги е върнал апелативният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,