Определение № 2997 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Д. А. срещу Определение № 220/09.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Ямбол, постановено по адм. дело № 21/2026 г. С обжалваното определение е: оставена без разглеждане жалбата на Е. Д. А. против отказ обективиран в писмо peг. №328200-27031/31.10.2025 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) при Министерството на вътрешните работи (МВР); отхвърлено е искането на Е. Д. А. за присъждане на разноски по делото; прекратено производството по адм. дело № 21/2026 г. по описа на АС – Ямбол. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че писмото има уведомителен характер. Твърди, че съдът не се е съобразил с указанията дадени му с Определение № 164/15.01.2026 г. на смесен състав на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) по дело № 4777/2025 г. по описа на ВКС. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Кралева. Ответникът по частната жалба – Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Пейчев. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба основателна. За да остави жалбата без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 АПК и прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: С трудов договор № 3282р-2727/01.02.2017 г. сключен с работодателя ГДГП при МВР служебното правоотношение на Е. Д. А. с МВР е било преобразувано в трудово при условията по §70, ал.1 ЗИДЗМВР. Е. Д. А. първоначално е заемала длъжността „младши специалист“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“-гр.Елхово, поради което е била адресат на §7 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №8121з-919/13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, издадена от министъра на вътрешните работи. С допълнително споразумение №3282р-26635/10.11.2022 г. сключено между Е. Д. А. и работодателя ГДГП при МВР трудов договор №3282р-2727/01.02.2017 г. е бил изменен, като с подписването му Е. А. се е съгласила да заеме длъжността „системен оператор“ в сектор „Административно обслужване“ към РДГП-гр.Елхово. Във връзка с Решение № 4415/26.04.2023 г. потвърдено с Решение № 11840/04.11.2024 г. на ВАС, с което е отменена като незаконна разпоредбата на §7 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г., министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г., с която е определил възнагражденията на адресатите на незаконната разпоредба за периода на действието й. На база заповедта на министъра, със Заповед № 3282з-4399/11.08.2025 г. директорът на ГДГП при МВР е определил индивидуалната работна заплата на Е. Д. А. за длъжността „младши специалист“ за периода 01.07.2022 г. - 09.11.2022 г., в който лицето е заемало тази длъжност, т.е. до сключването на допълнително споразумение №3282р-26635/10.11.2022 г. С писмо вх.№ 6865р-18483/12.09.2025 г. Е. Д. А. е поискала да й се определи работна заплата за новата длъжност и за периода 10.11.2022 г.-31.12.2024 г. като включен в периода на действалата незаконна разпоредба от Наредбата и в периода на заповедта по чл.195, ал.2 АПК, защото в допълнителното споразумение било удостоверено, че останалите клаузи от трудовия договор не се променят. С процесното писмо peг. №328200-27031/31.10.2025 г. на директора на ГДГП при МВР искането й е било отказано. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че оспореното писмо peг. №328200-27031/31.10.2025 г. на директора на ГДГП при МВР не притежава в тяхната съвкупност всички изискуеми от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 АПК белези, поради което не е индивидуален административен акт по своя характер. В тази връзка е изложил съображения, че в случая директорът на ГДГП няма качеството на административен орган, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като не упражнява властнически правомощия, тъй като понастоящем между Е. Д. А. и ГДГП при МВР е налице трудов договор, при който страните са равнопоставени. Посочил е, че по същество с писмо вх.№ 6865р-18483/12.09.2025 г. Е. Д. А. е поискала от работодателя си да изменено трудовото й възнаграждение като един от елементите на трудовия й договор, което искане е било отказано от представляващия работодателя с оспореното писмо peг. №328200-27031/31.10.2025 г. Изложил е съображения, че позоваването на Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи и обстоятелството, че със Заповед № 3282з-4399/11.08.2025 г. на директора на ГДГП при МВР е определена индивидуалната работна заплата на Е. Д. А. за длъжността „младши специалист“ за даден период, не променял факта, че издателя на процесното писмо действа и дава отговор като равнопоставена страна, а не като властнически административен орган. Изрично съдът е посочил, че Е. Д. А. не е била длъжна да приеме и е можела да откаже получаването на индивидуалната работна заплата, която й е била определена със Заповед № 3282з-4399/11.08.2025 г. на директора на ГДГП при МВР. Определението е неправилно. Неправилен е изводът на пъроинстанционния съд, че оспорваното писмо peг. №328200-27031/31.10.2025 г. на директора на ГДГП не е индивидуален административен акт. Това писмо е издадено в отговор на изрично искане на жалбоподателя (сега частен жалбоподател) да ѝ се определи размер на основното възнаграждение и за периода 10.11.2022 г.-31.12.2024 г. съобразно предвиденото в Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. Със Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 195, ал. 2 АПК, са определени възнагражденията на адресатите на незаконна разпоредба за период посочен в нея - периода, в който е действала отменената като незаконосъобразна разпоредба на §7 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. Е. А. твърди, че само е променено наименованието на заеманата от нея длъжност, поради което и за периода от 10.11.2022 г. до 31.12.2024 г., когато е заемала длъжността „системен оператор“ следва да се определи размер на работната заплата за новата длъжност, съобразно предвиденото в Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи. Именно това искане е оставено без уважение от директора на ГДГП. В случая органът е упражнил властнически правомощия и е отказал уважаване на отправено до него искане за определяне на размер на основна заплата, съобразно издадена на основание чл. 195, ал. 2 АПК заповед, за претендиран от лицето период. С отказа са засегнати правата и интересите на Е. А., поради което писмото има характер на индивидуален административен акт и следва да подлежи на обжалване. Дали са налице основания и за периода от 10.11.2022 г. до 31.12.2024 г. да се определи размер на основната работната заплата съобразно предвиденото в Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи, за длъжността която от 10.11.2022 г. заема Е. А. - „системен оператор“, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата. Оспореното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и следва да подлежи на обжалване. Определението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по претенциите за присъждане на разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе първоинстанционният съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение