Определение № 2288 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2872/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Агенция по заетостта, [населено място] срещу определение № 1272/15.05.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№ 3086/22г. от състав на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение частната жалба на агенцията срещу определението на ОС Благоевград с № 838/16.08.2022г. по в.гр.д.№ 678/22г. за връщане на въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна- ищцата М. Н. Б.. Като съобрази разрешенията на Тълкувателно решение №2/2018 г. от 23.06.2022г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира частната жалба за недопустима. С цитираното тълкувателно решение се даде отговор на въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативния съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“, като се прие същият да е отрицателен. Обжалваното определение е постановено от апелативен съд по реда на чл. 274, ал.2, предл.2-ро ГПК и с него е потвърдено преграждащо определение на ОС Благоевград като въззивна инстанция (за прекратяване на въззивното производство, поради недопустимост на въззивната жалба), следователно, първото не подлежи на касационен контрол. Воден от изложеното, съдът