Определение № 31 от 18.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 177/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. Н.-Х., с адрес в [населено място], чрез адв. З. Й., против решение № 1736 от 20 ноември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1950/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта му, с която съдът по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение молба за изменение на решение № 1412 от 3 октомври 2017 г. по същото дело в частта за разноските. К. съд в настоящия си състав констатира, че срещу въззивното решение № 1412 от 3 октомври 2017 г., постановено по същото въззивно дело по описа на окръжния съд в [населено място] е подадена касационна жалба от МБАЛ [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], и по нея е образувано касационно дело № 178 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, определението за разноските (решението в съответната му част има характер на определение) подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделното разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК съдът