Определение № 8161 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6887/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. Д. от гр. Сливен срещу определение № 1096/11.06.2026г., постановено по адм. д. № 334/2026г. по описа на Административен съд - Сливен (АС-Сливен). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че предварителното изпълнение на оспорената пред административния съд заповед трябва да бъде спряно. Частният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното определение. Не претендира разноски. Ответникът-ВПД директор на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР)-Сливен не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на А. Г. Д. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 343з-1560/04.06.2026г., издадена от ВПД директор на ОДМВР-Сливен за временното му преназначаване поради служебна необходимост. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 165, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и се е мотивирал с обстоятелството, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. За да обоснове неоснователност на искането административният съд е приел, че затрудненията от семейно-битов характер не са противопоставими на защитения обществен интерес. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че твърдяните лични несгоди от предварителното изпълнение на административния акт не са доказани, а настъпване на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК нито са твърдяни, нито са доказани. приел, че е възможно административният акт да причини лични несгоди на жалбоподателя, които обаче не са непоправими и са непротивопоставими на заложения в закона обществен интерес. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл. 165, ал. 6 от ЗМВР обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението. В случая адм. д. № 334/2026г. по описа на Административен съд - Сливен (АС-Сливен) е образувано по жалба на А. Г. Д. срещу Заповед Заповед № 343з-1560/04.06.2026г., издадена от ВПД директор на ОДМВР-Сливен с която той временно е преназначен на същата длъжност в друго населено място, за срок до една година поради възникнала служебна необходимост. Към настоящия момент няма данни това съдебно производство да е приключило, а с жалбата е поискано и да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение. При така установените обстоятелства правилно АС-Сливен е разгледал искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед по реда на чл. 166 от АПК. Съдът е приел, че не са представени никакви доказателства към искането и обосновано е приел, че не са налице основания да бъде уважено. Представеното с частната жалба удостоверение за раждане на дете на [възраст] не представлява новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Останалите доводи в частната жалба в подкрепа на твърдението, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК не са подкрепени с никакви доказателства, а са и поддържани пред първата инстанция, която ги е разгледала и обсъдила задълбочено. Доказателства, които да обосновават значителни вреди от предварителното изпълнение не са представени. Твърдените финансови разходи и житейски неудобства са пряка последица от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение