Определение № 8806 от 03.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Г. П. от гр.Куклен, подадена чрез процесуален представител – адвокат К. Манахилов, срещу определение № 9819 от 17.08.2026 год. постановено по адм. дело № 2560/2026 год. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на В. Г. П. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0432-000178/08.08.2026 г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, 01 РУ. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като се прави искане за отмяната му, и произнасяне по същество - да бъде уважено искането на частният жалбоподател за спиране изпълнението на обжалвания от него административен акт, алтернативно искането да бъде върнато за ново произнасяне на първоинстанционния съд. Ответникът по делото – Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, 01 РУ, не изразява становище по допустимостта и основателността на подадената частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба от В. Г. П., подадена чрез адв. К. Манахилов, против ЗППАМ № 26-0432-000178/08.08.2026 г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, 01 РУ, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В хода на съдебното производството пред административния съд е направено искане с правно основание чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК – за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповедта. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което е отхвърлил искането. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в самата заповед не са изложени конкретни мотиви за това, но в административната преписката се намират материали, които са преценени от наказващия орган. С оглед на това и следвало да се приеме, че мотивите за издаване на приложената ПАМ се съдържат в административната преписка и следва да се приеме, че в оспорената заповед има такива мотиви. В случая предварителното изпълнение било допуснато по силата на закона, което от своя страна означавало че тази ПАМ се налага за защита на важни обществени отношения. Спиране действието на същата можело да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителни или трудно поправими вреди и можело да се спре изпълнението само въз основа на нови обстоятелства. В конкретният случай към жалбата не били представени доказателства, които да доведат до извод, че оспорената ПАМ би причинила непоправими и значителни за жалбоподателя вреди. Изложените доводи не можели да обосноват наличието на особено значим интерес, който да е противопоставим на обществения интерес, презюмиран от законодателя за да допусне предварителното изпълнение на ПАМ. Жалбоподателят не бил доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Доводите, че лишаването от възможност да се управлява МПС, е пречка за осъществяване на трудова дейност, сочило на вреда, която се явявала последица от прилагането на принудителната мярка, а не от предварителното й изпълнение. На следващо място не били налице нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението, а не се и твърдяло от жалбоподателят да са настъпили такива след издаване на заповедта. Представения трудов договор бил наличен преди издаването на процесната ПАМ и в този смисъл не бил новонастъпило обстоятелство. Въз основа на гореизложеното съдът е обосновал извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно и го е отхвърлил. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. В настоящото производство обхватът на спора се ограничава до обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Същият касае отхвърлено искане за спиране на предварително изпълнение на наложена ЗППАМ. Затова и твърденията в частната жалба, касаещи незаконосъобразност на административния акт не подлежат на обсъждане от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В този смисъл е неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че това изискване касае само допуснато от административния орган предварително изпълнение. В тази насока разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК препращаща към условията на чл.166 ал.2 от АПК е ясна и не поражда противоречие в практиката на ВАС. Доколкото предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, то не е необходимо да бъде мотивирано от административния орган. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 АПК молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за спиране на предварителното изпълнение. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. В процесния казус частният жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд с молба за спиране на предварителното изпълнение. Обосновал е искането си с посочване на следните причини, повторени и в частната жалба пред настоящата касационна инстанция, а именно бил професионален международен шофьор, като управлението на МПС съставлявало професионалната му дейност. Допълнително в частната жалба посочва, че липсата на СУМПС затруднявало предвижването му от гр.Куклен до гр.Пловдив. По отношение на тези твърдения настоящият състав на Върховния административен съд намира следното: На първо място, освен твърденията в първоначалната жалба и в частната жалба, жалбоподателят е представил единствено договор за покупка на МПС и трудов договор за водач на товарен автомобил, с които цели да подкрепи твърдението си, че извършва реално трудова дейност. Дори да се пренебрегнат недостатъците на представения трудов договор, като липса на подпис на работника, по делото не се спори твърденията на П., а именно – че осъществява дейност, изпълнението на която е свързано с управление на МПС. Тези твърдения, сами по себе си, не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. В случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да осъществява задълженията си по сключения от него трудов договор, респективно – да получава заплащане за това, но тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да използва моторно превозно средство при изпълнение на служебните му задължения или необходимост от предвижване между различни населени места, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. В допълнение, и с оглед на гореизложеното, в рамките на института на предварително изпълнение водещо значение има балансът между обществения и личния интерес. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частният жалбоподател със същата или по-висока степен на значимост, поради което административният съд правилно е отхвърлил искането. Временното отнемане на СУМПС на водача е вследствие на предполагаемо неговото поведение, застрашило обществени отношения, които притежават висока степен на значимост, тъй като касаят животът и здравето на членовете на обществото и нормалното установяване на обществения ред. Именно изброените се явяват с по-висока степен на значимост от личния интерес на жалбоподателя, останал недоказан в производството. Неоснователно е възражението в частната жалба, че е налице вътрешно противоречие и неяснота в акта на първоинстанционният съд относно предмета на делото. Действително в един от абзаците от мотивите на обжалваното определение неправилно е посочен административния акт, чието спиране се иска, но в случая се касае за техническа грешка, която не е довела до неправилност на обжалвания съдебен акт. Както в обстоятелствената част на определението, така и в диспозитива ясно е посочен административния акт относно който се е произнесъл съда, поради което липсва съмнение за изразената от съда воля. В съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, твърденията на жалбоподателя относно законосъобразността на оспорваната ПАМ не са предмет на настоящото производство. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение