Определение № 9026 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9247/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. Н. срещу Определение № 2139/17.07.2025 г. на Административен съд (АС) - Русе, постановено по адм. дело № 439/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. Н. против Уведомително писмо за одобрение за участие по интервенция „Биологично пчеларство“ от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. изх. № 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. (УП изх. № 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г.) на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. (УП изх. № 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и е прекратено производството по адм. дело №439 по описа на АС-Русе за 2025 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва извода на съда, че жалбата му е просрочена. Твърди, че цялата кореспонденция е дошла на един път и за трите години за подпомагане, както и че писмата са му изпратени на 23.06.2025 г. по имейла. Считано от тази дата жалбата му била в срок. Излага съображения, че оспорените административни актове са без мотивация и доказателства, което ги прави нищожни и унищожаеми. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Младенов. Ответникът по частната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото съдът от фактическа страна е установил, че Н. Н. Н. е регистриран като земеделски производител. С подаване на заявленията за кампания 2022 и кампания 2023 г. е декларирал, че е запознат с изискванията на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.) От известие за доставяне/връчване от Системата за електронни услуги (СЕУ) и представените извлечения от „Регистър писма за извършени плащания и други актове“ е установил, че УП изх. № 02-180-6500/718 от 31.05.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е публикувано на 04.06.2024 г. и е изтеглено от жалбоподателя на 23.06.2025 г., а УП изх. № 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е публикувано на 25.10.2024 г. и е изтеглено от жалбоподателя на 12.06.2025 г. Към датата на издаване на уведомителните писма Н. Н. е притежавал индивидуален достъп до СЕУ. При така установеното от фактическа страна, позовавайки се на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 3, чл. 52, ал. 1, т. 1, чл. 52, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 30, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., от правна страна, съдът е приел, че изтеглянето и на двата акта е станало след изтичането на шест месеца от публикуването им в СЕУ, поради което същите се считат за връчени при условията на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП както следва: на 04.12.2024 г. и на 25.04.2025 г. Тъй като жалбата срещу двете уведомителни писма е подадена на 26.06.2025 г. и предвид чл. 149, ал. 1 АПК е приел, че същата е просрочена, поради което е процесуално недопустима. Определението е частично правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу уведомителните писма издадени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за кампания 2022 и кампания 2023 г. В жалбата са изложени твърдения за нищожност – като издадени от некомпетентен орган и за унищожаемост – издадени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдения за нищожност на административните актове са наведени и пред настоящата инстанция. При правилно приложение на разпоредбите на чл. 149, ал. 1 АПК, чл. 28, ал. 1 и 3, чл. 52, ал. 5 ЗПЗП и предвид § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗПЗП (ДВ бр. 85/2024 г.) първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбата, с която е сезиран е просрочена. Изводите му се базират на правилен анализ на установените по делото факти и в съответствие с приложимата нормативна уредба. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 236 АПК настоящата инстанция препраща към тях и не следва да ги преповтаря. Неоснователно в частната жалба се сочи, че съдът е заблуден от ответника с „някакви компютърни извлечения от административни актове“. Представените от ответника доказателства относно публикуването на двете уведомителни писма представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи – част от електронната система, поддържана от ДФЗ за изпълнение на неговите функции по подпомагане на земеделските производители. Същите доказателства са представени и с частната жалба. Частният жалбоподател не оспорва датата на публикуване на уведомителните писма в СЕУ. Счита, че срокът за обжалването им следва да започне да тече от датата, на която същият ги е изтеглил от информационната система, което противоречи на приложимата нормативна уредба. Поради тази причина твърдението му, че следва да се назначи компютърна експертиза, без конкретно формулирани задачи, не води до неправилност на обжалвания съдебен акт и неговата отмяна. Същото се отнася и до поискания свидетел, като фактите и обстоятелствата, който ще се доказват с неговите показания са уточнени едва в частната жалба – да се установи „компютърната неопитност и неграмотност на жалбоподателя“ и че писмата са отворени от свидетеля. По изложените съображения оставянето на жалбата без разглеждане, в частта ѝ, в която се иска отмяна на уведомителните писма като унищожаеми, е правилно и следва да се остави в сила. Предвид чл. 149, ал. 5 АПК и съдържащото се в жалбата искане за обявяване нищожност на оспорените уведомителни писма, определението следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, в частта ѝ, в която се иска обявяването на административните актове за нищожни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение