Определение № 150 от 04.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2015 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. Т. и М. Д. Г., чрез адв. М. Д., против определение № 321 от 03.02.2015г. постановено по гр.д. № 1174/2014г. на Бургаския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение молба по чл. 248, ал.1 ГПК, подадена от частните жалбоподатели, за изменение на решение № I-171/05.01.2015г., постановено по същото дело в частта му за разноските. В частната жалба се поддържа неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна. Според жалбоподателите в случая не е налице уважена част на иска по чл. 73 ЗС, а напротив - той е отхвърлен поради извършено прихващане с насрещното вземане на въззиваемите по чл. 74 ЗС, поради което разноски на ищеца не се полагат. Ответницата по частната жалба не изразява становище по нея. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: С решение № I-171/05.01.2015г. постановено по гр.д. № 1174/2014г. Бургаски окръжен съд е отменил решението на Бургаски районен съд по гр.д. № 3405/2012г. и вместо това е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от Р. К. против М. Г. и Д. Т. иск за заплащане на 6920лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, поради уважено възражение за прихващане на вземането с насрещно вземане за извършени подобрения в имота. С решението са осъдени ответниците по иска М. Г. и Д. Т. да заплатят на ищцата Р. К. направените разноски по делото в размер на 1626,88лв. С молба от 09.01.2015г. М. Г. и Д. Т. са поискали изменение на решението в частта за разноските. Изтъкнали са, че в случая не е налице уважена част на иска и на ищцата не се следват разноски. С обжалваното определение № 321 от 03.02.2015г. Бургаски окръжен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Изложил е мотиви, че при уважаване на възражение за прихващане съдът установява, че претендираната сума се дължи, но тя се прихваща /погасява до размера на по-малкото/ с друго насрещно задължение между страните. Затова, тъй като в хода на производството е установена основателност на ищцовата претенция, но тя е отхвърлена поради уважаване на правопогасяващото възражение за прихващане, то отговорността за разноски следва да се понесе от страната, която е предизвикала правния спор, а това са ответниците. Следва да бъдат споделени горните изводи на въззивния съд. Видно, че отхвърлянето на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, е обусловено от уважаването на предявено от ответната страна възражение за прихващане с насрещно вземане за подобрения. В мотивите на решението съдът е признал, че вземането съществува и е намерил иска за основателен, но е постановил отхвърлителен диспозитив поради извършеното прихващане с насрещно вземане на ответниците. В тази ситуация е очевидно, че правният спор е предизвикан от поведението на ответниците - те са оспорили иска изцяло, поддържали са, че вземането не съществува и като евентуално за предявили възражение за прихващане. Доколкото вземането е признато от съда, но искът е отхвърлен единствено поради извършената компенсация по чл. 104, ал.1 ЗЗД, то следва да се приеме, че правното твърдение на претендиращия разноски е потвърдено от съда и затова насрещната страна, предизвикала правния спор, носи отговорност за разноските. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.