Решение № 10627 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2016 г.

Решение № 10627 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Г. Г., в качеството му на управител на "Гранд С" ЕООД, срещу решение № 413 от 24.02.2016 г. по адм. дело № 2438 по описа за 2014 г. на административен съд - П.. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от ДОПК от процесуалния представител юрисконсулт Г. Д.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - П. е бил ревизионен акт № 131400711/26.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП- гр. П., потвърден с решение № 750/31.07.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. П.. Ревизията е осъществена по повод прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.01.2008 г. до 31.03.2013 г., като при това е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи. Поради това е реализирана по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, за което ревизираният субект е бил уведомен по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Определени са допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в размер на 23 584.81 лв. и лихва за забава в размер на 8 505.31 лв. и не е признато право на данъчен кредит в размер на 10 844.20 лв. с лихва за забава в размер на 5 878.65 лв. Основната дейност на дружеството е търговия на дребно с телефонни апарати и устройства за далекосъобщения, като е осъществявало и продажба на предплатени карти - ваучери на мобилни оператори. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, като съдът е изложил подробно какви доказателства са били събрани в хода на ревизионното производство, както и на съдебното производство. Административният съд е обсъдил и конкретно възраженията в първоинстанционната жалба насочени към твърдения за нищожност на ревизионния акт, за липса на мотиви в него, към допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като липса на правно основание за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит, неправилно прилагане на особения ред за осъществяване на ревизията, поради липса на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, неправилно формиране на данъчната основа и преди всичко за недължимост на данъчните задължения въобще, както и в определените с акта размери. В касационната жалба по повод на която се произнася настоящата съдебна инстанция са изложени съображения, насочени към незаконосъобразност на ревизионния акт, а предмет на касационен съдебен контрол е решението на административния съд. От друга страна е налице идентичност на доводите в нея с тези в първоинстанционната жалба и по които е даден отговор в решението на съда. Във връзка с твърдяното от касатора плагиатство, то същото е несъстоятелно, понеже предметът на спора по отделните съдебни дела е различен, но е възможно да има сходство в мотивите, понеже се явяват спорни едни и същи факти като реалност на доставките, като наличие или не на обстоятелство за провеждане на ревизия по специалния ред, като начин на формиране на данъчна основа и др. По повод на всички такива възражения настоящата инстанция не дължи произнасяне именно поради идентичност на същите, направени в първоинстанционното производство, на които са дадени конкретни отговори, които се споделят от настоящата инстанция. Основният спорен момент при ревизиите по специалния ред е обосноваване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, конкретно по делото е т. 2 от нормата, за да се проведат, а също и правилното формиране на данъчната основа, с оглед размера на определените задължения за косвен данък. При осъществяването на ревизията е направен анализ на счетоводните документи на ревизирания субект и с оглед на събрани други доказателства е направен извод, че има укрити приходи. Това е с оглед на непредставяне на доказателства за реално осъществени доставки на ваучери по фактури, издадени на "Маккос" ЕООД и на "Мобайл" ЕООД, като е прието, че тези продажби не са действителни. Същевременно е установено, че стоки са били продавани от ревизирания субект на други клиенти, без да са издавани фактури, като не се установява на каква цена това е осъществявано. Не е могло да бъде осъществено проследяване на закупени и продадени ваучери, понеже ревизираното дружество ги е завеждало по бройка и стойност. Органът по приходите е приел, че продажната цена е номинала на ваучерите, по която са продавани на крайните потребители. Така е преизчислена данъчната основа, респ. е доначислен ДДС в в размер на 23 584.81 лв. и лихва за забава в размер на 8 505.31 лв. Конкретно по делото се установява, че за част от издадените фактури, няма издадена касова бележка, не са представени отчети от ЕКАПФ, респ. няма касови книги. За други няма издадени фактури. Констатирано е, че ревизираното лице е отчитало приходи в намален размер, понеже е прилагало търговска отстъпка по 5.8%. Тези ваучери в действителност са продавани на физически лица, които като крайни потребители купуват ваучерите на фиксирана цена. Ревизираното дружество е отчитало приходи, намалени с търговската отстъпка и е начислявало ДДС за продажбите в по-малък размер. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, с основно и допълнително заключения, установява същите обстоятелства относно начина на водене на счетоводството, и поради непредставяне на доказателства експертът е бил в невъзможност да установи действително продадените ваучери и СИМ карти и заплащането по фактури, което е заявил изрично. Освен това същите са изготвени само въз основа на счетоводството на ревизираното дружество. Вторият спорен момент е относно непризнатото право на данъчен кредит за данъчен период м. 03.2008 г. в размер на 8 842.20 лв. по три броя фактури, издадени от "Интерпетрол- 2002" ЕООД, с предмет "винкел, тръби стоманени, желязо, тръби ПВЦ", което е поради неангажиране на доказателства за действителното им реализиране. Представени са фактури с фискални бонове, като предметът им е доставян директно на "Елтелком" ЕООД с транспорт за сметка на доставчика на ревизираното лице. Не са представени договори, а само 4 броя пътни листове. В същите не са отразени в пълен обем данни относно транспорта, по повод на който са съставени. Не е доказана и защитната теза за наличие на транзитни доставки. Третият спорен момент е относно непризнат данъчен кредит за м. 11.2010 г. в размер на 1 002.00 лв., по фактура, издадена от "Арис дизайн" ЕООД, с предмет "5 000 броя брошури и 5 000 броя визитки". Това право също не е признато, понеже не са ангажирани доказателства за реалното осъществяване на доставките. Не са представени приемо-предавателни протоколи и доказателства за транспортирането на предмета на доставката. Не е доказано осъществяване на последващи доставки или за какво са били използвани тези брошури и визитки, т. е. реализиране на последващи облагаеми доставки. Така по повод на трите спорни моменти касаторът е изявил, а и сега пред настоящата инстанция повтаря възражението, че всички доказателства, които са събрани от органа по приходите, не следва да бъдат ценени като годни, понеже това е направено в нарушение на процедурните правила по чл. 37 и сл. от ДОПК. Това твърдение е неоснователно. Ревизираният субект е ангажирал доказателства в самото административно производство, но недостатъчно, а по-голяма част от тях са ангажирани от него в самото съдебно производство. Понеже те са части документи по естеството си тяхната доказателствена сила е преценявана от съда, съобразно приложимите норми на ГПК, във връзка с АПК. Следва също така да се посочи, че голяма част от събраните доказателства в ревизионното производство са и присъединени писмени доказателства, включително обяснения, дадени от управителя на ревизираното дружество в проведено досъдебно производство по реда на НПК, образувано по отношение на него. При това не се констатират нарушения, което е посочил и първоинстанционния съд, още повече, че доказателствената тежест е носена от ревизираният субект, с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и той е реализирал правото си на защита чрез ангажиране на съдебно-счетоводна експертиза и събиране на гласни доказателства. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 994.39 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение