Определение № 256 от 02.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частни жалби, подадени от Б. Н. Б. и Г. И. М. Б. против разпореждането от 20.11.2009г. по гр.д. № 1748/2008г. на Софийски градски съд за издаване на изпълнителен лист на основание не влязлото в сила към онзи момент осъдително решение на въззивната инстанция. Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила – 405 от ГПК, тъй като към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, ищецът, от чието име е подадена, е починал и представителната власт на пълномощника му адв. И, от който изхожда искането, е прекратена със смъртта на доверителя му. Молят да се обезсили издадения изпълнителен лист.. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.. От доказателствата по делото се установява следното: С решение от 21.10.2009г. по гр.д. № 1748/2009г. е отменено решението на СРС и вместо това на основание чл. 38а от ЗЖСК са осъдени жалбоподателите Б. Н. Б. и Г. И. М. Б. да предадат на Д. С. Г. апартамент със застроена площ 155,93 кв.м., находящ се в гр. С., кв. Гоце Д., ул. “. № 3, бл. 259, вх. “д”, ет.4, ведно с мазе № 4 със застроена площ 6,10 кв.м. Това решение е обжалвано от ответниците, но с определение № 342 от 01.04.2010г. по гр.д. № 310/2010 на ВКС ІІ гр.о. не е допуснато касационно обжалване. Преди подаване на касационната жалба - на 13.11.2009г. пълномощникът на ищеца адв. И е поискал издаване на изпълнителен лист на основание не влязлото в сила въззивно осъдително решение. С разпореждане от 20.11.2009г. съдът е постановил издаване на изпълнителен лист, получен от пълномощника на ищеца на 11.12.2009г. Това разпореждане е предмет на обжалване. От представеното у-ние за наследници се установява, че ищецът Д е починал на 15.04.2009г. и е оставил за свои наследници Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С.. С молба от 16.12.2009г. по гр.д. № 1784/2008г. /приложена на л. 36 по ч.гр.д. № 722/2009г. на ВКС, І гр.о./ наследниците са заявили потвърждаване на процесуалните действия, извършени от адвокат А, когото са упълномощили по делото с приложено към същата молба пълномощно. Действително към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист поради настъпилата смърт, ищецът не е бил правосубектен. Със смъртта му обаче се открива наследството и неговите наследници придобиват качеството на универсални правоприемници, включително и на процесуалните права и задължения. Пълномощникът адв. И не е имал представителна власт за подаване молбата за издаване на изпълнителен лист към момента на подаването й, тъй като пълномощията, дадени от ищеца са прекратени със смъртта му. С направеното потвърждаване на извършените от пълномощника процесуални действия без представителна власт обаче тези действия са валидирани, тъй като потвърждаването има обратно действие. Изпълнителният лист правилно е издаден на името на наследодателя, тъй като ход на устните състезания са дадени на 19.03.2009г. - преди смъртта на ищеца и съгл. чл. 229, ал.2 изр. 2 от ГПК производството по делото се спира след постановяване на решение, т.е. решението се постановява с участието на страните към момента на приключване на съдебното дирене. Настъпилото правоприемство в този случай ще следва да се отчете в изпълнителното производство.. По изложените съображения, частните жалби против разпореждането за издаване на изпълнителен лист е неоснователна, както и исканети за обезсилването му. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение