Определение № 3434 от 04.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2454/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Билд Системс България“ АД за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 1119/16.09.2025 г. по в. гр. д. № 279/2025 г. на Апелативен съд-С., ГО, 7 с-в, поправено с решение № 1441/04.12.2025 г., с което съдът е уважил предявения от Т. К. В. срещу търговското дружество осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 24289,58 лв., представляваща неустойка по чл. 21 от предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 01.03.2006 г., изтекла за периода от 12.11.2018 г. до 05.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.05.2021 г., до окончателното ѝ заплащане. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Установява се от данните по настоящото дело, че срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 24289,58 лв., като постъпването ѝ по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 27.11.2025 г. При така изяснените факти настоящият съдебен състав достига да правния извод, че са породени процесуалните предпоставки на чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд