Определение № 3469 от 24.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. П. срещу определение № 1951/15.04.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 1414/2026 г. от състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС). С това определение е оставена без разглеждане частната жалба на Д. И. П. срещу определение № 145/14.01.2026 г., постановено по гр. дело № 3179/2025 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 221/25.03.2025 г. по възз. гр. дело № 88/2025 г. Бургаския окръжен съд – в частта му, с която е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на правото на собственост върху четири поземлени имота (ниви), находящи се в землището на [населено място], срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № ***/27.09.2010 г. на нотариус с рег. № ***; и е прекратено производството по гр. дело № 1414/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Ответникът М. Г. Д., чрез процесуалния си представител адв.А. С., в предоставения срок за отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания резултат предходният съдебен състав на ВКС е констатирал, че на жалбоподателката редовно са били връчени на 03.02.2026г. съобщение и препис от обжалваното определение № 145/14.01.2026 г.; че връчването е било извършено редовно, съгласно чл. 51, ал. 2 от ГПК, като процесуалният пълномощник на жалбоподателката по делото адв. В. Д. е отказала да получи съобщението и преписа от определението, посочвайки пред връчителя, че няма връзка с клиента си (жалбоподателката) и няма пълномощия пред ВКС; че отказът е бил надлежно удостоверен с подписа на връчителя. Констатирал е и това, че адв. Д. е била надлежно упълномощена от жалбоподателката-ответница както с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба (лист 112 от първоинстанционното дело), така и с пълномощно, представено при администрирането на касационната й жалба (лист 25 от касационното дело). С първото пълномощно адв. Д. е била овластена да представлява жалбоподателката-ответница по граждански дела до окончателното им свършване във всички инстанции, а с второто – изрично – да я представлява пред ВКС при обжалването на въззивното решение № 221/25.03.2025 г., да осъществява процесуално представителство и да извършва всички процесуални действия по делото, предвидени в ГПК пред касационната инстанция; респ. – овластена е била и да получи преписа от обжалваното определение № 145/14.01.2026 г. на ВКС. Съдът е констатирал също, че по делото липсват данни някое от двете пълномощни да е оттеглено по реда на чл. 35 от ГПК, както и да е налице отказ от него по реда на чл. 36 от ГПК – чрез уведомяване на съда за това. С оглед на това съдът е формирал извод, че посоченото от адв. Д. при отказа да получи съобщението с преписа от обжалваното определение, че нямала пълномощия пред ВКС, е фактически невярно, и че тя не е могла да откаже да ги получи съгласно чл. 51, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Счел е също, че второто посочено от пълномощника-адвокат обстоятелство, че няма връзка с жалбоподателката, е изцяло ирелевантно за направения от нея отказ, който от своя страна не засяга редовността на връчването – чл. 51, ал. 2, изр. последно от ГПК. При тези данни е обосновал и решаващия си извод, че преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК за подаването на частната жалба е изтекъл на 10.02.2026 г. (вторник, присъствен ден), като частната жалба е подадена по пощата много след изтичането на този срок – на 24.02.2026 г. Предвид императивните разпоредби на чл. 63, ал. 3, чл. 64, ал. 1 и чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275 от ГПК, този извод не се променя от предприетото от администриращия съдия, ново връчване на съобщение и препис от обжалваното определение – лично на жалбоподателката, което не съставлява определяне на по-дълъг срок по смисъла на 62, ал. 3 от ГПК, при положение, че връчването е вече редовно извършено чрез пълномощника на жалбоподателката и срокът е започнал да тече и е изтекъл, считано от същото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. Подадената след изтичането на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК частна жалба, респ. и образуваното по нея частно производство, съгласно чл. 64, ал. 1 и чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275 от ГПК, са процесуално недопустими, поради което правилно частната жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото -прекратено. Процесуалният закон в чл.51, ал.2 ГПК повелява, че адвокат не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен в изрично посочените случаи - след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Нормата е императивна и не може да се тълкува разширително. Изрично е уредена в чл. 51, ал. 3 ГПК и фикцията, че отказът не засяга редовността на връчването. Законовата уредба е ясна и правилно приложена с оглед безспорно установени по делото данни от предходния състав на ВКС. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че съдът е следвало да съобрази, че администриращия жалбата съд е предприел ново връчване на съобщение и препис от обжалваното определение – лично на нея. Както правилно е приел и предходният съдебен състав, тези действия на администриращия жалбата съд не съставляват определяне на по-дълъг срок по смисъла на 62, ал. 3 от ГПК, след като връчването към този момент вече е редовно извършено чрез пълномощника на жалбоподателката и срокът е започнал да тече и е изтекъл, считано от същото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.