Определение № 9487 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. И. В. [ЕГН] чрез адвокат Д. Пеков против определение № 24077/ 11.07.2025г по адм.д.№ 4591 по описа за 2025г на Административен съд София град. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда за недопустимост на жалбата. Частният жалбоподател сочи, че съдът не се е произнесъл по конкретната негова жалба с посочените в нея искания. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, а в условията на евентуалност – за връщане за произнасяне по искането за отмяна на мълчалив отказ по негова молба до ТП на НОИ София–град с вх.№ 1023-21-343/28.02.2025г. Ответникът директор на териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Околска оспорва частната жалба като неоснователна. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на В. И. В., в която е посочено, че се подава срещу изричен, а в условията на евентуалност мълчалив, отказ за произнасяне по молба до ТП на НОИ– София –град с вх.№ 1023-21-343/28.02.2025г. С тази молба В. е поискал проверка на здравноосигурителния му статус и в случай на прекъсване на здравноосигурителните му права за периода м. октомври 2019г-м-февруари 2025г е претендирал възстановяването им. Във връзка с молбата е получено писмо изх. № 1023-21-343#1 от 14.03.2025г. на Директора на ТП на Национален осигурителен институт София –град за предприетите действия от органите по осигуряване, въз основа на които са заличени данните на жалбоподателя В. по чл.5, ал.4 от КСО за периода от 03.10.2019г до 31.12.2021г. За да остави подадената жалба без разглеждане и да прекрати образуваното съдебно производство, решаващият състав на АССГ приема, че предмет на оспорване е Писмо изх. 1023-21-343#1 от 14.03.2025г. на Директора на ТП на Национален осигурителен институт София-град и то не подлежи на съдебно оспорване, тъй като по правната си същност не се явява индивидуален административен акт по аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК с оглед информативния си характер. Частната е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изградил фактическите си установявания и правни изводи въз основа на съдържанието на Писмо изх. 1023-21-343#1 от 14.03.2025г. на Директора на ТП на Национален осигурителен институт София-град, като е съобразил заявеното в жалбата искане за отмяна на изричен отказ на ответника да се произнесе по молбата на В. до ТП на НОИ София–град с вх.№ 1023-21-343/28.02.2025г. Доколкото по преписката няма друг акт, в който да е обективиран този отказ, правилно на съдебен контрол е подложено процесното писмо. Обосновани със съдържанието му са изводите на съда, че то не съдържа белезите на отказ, респективно не представлява административен акт и законосъобразно жалбата е оставена без разглеждане. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, посочена в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Частната жалба, съдържаща доводи и искания на В. относно мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София-град, има характер на молба за допълване на съдебния акт по чл. 176 АПК предвид същността й с оглед претенцията на подателя. В обжалваното определение не са изложени мотиви нито относно допустимостта на производството, нито по съществото на искането за отмяна на мълчаливия отказ на директора на ТП на НОИ София-град по молбата на В. В. с вх.№ 1023-21-343/28.02.2025г, заявено още в първоначалната жалба. Без произнасяне, независимо дали с определение или с решение, Върховният административен съд няма съдебен акт, който да подложи на касационна проверка. Поради това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл. 176 АПК и едва след постановяването на съответен акт може да се проведе касационен контрол в зависимост от интересите на страните. При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. В полза на НОИ следва да се присъди такова в размер на 50лв, определен на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, в приложимата редакция към момента на осъществената юрисконсултска защита (ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.), изразила се само в депозиране на отговор по частната жалба. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение,