Решение № 4568 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 922/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 8287/03.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1245/2025 г. на Административен съд /АС/ - Бургас, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 г. с изх. № 02-020-6500/4649#4 от 23.05.2025 г., с което са извършени намаления по следните мерки: ПНДЖ3 в размер на 7829, 90 лв.; ДПЖСК в размер на 15841, 44 лв. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване указанията на съда. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспореното УП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответниците по касационната жалба - С. Д. А. с адрес в гр. Бургас и Н. Д. Т. с адрес в гр. Бургас в качеството им на наследници на Д. Н. Т., починал на 20.08.2024 г., чрез процесуален представител, е писмен отговор и писмена молба оспорват същата като неоснователна. Искат обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореното пред него УП е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа мотиви за извършените намаления на суми и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Съдът е приел, че административният акт не съответства на материалното право, тъй като с него неправилно е прието, че жалбоподателят е нарушил правилото на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредбата/ - а именно да продължи да отглежда най - малко 80 % от заявените овце - майки и/или кози - майки най - малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, както и това на чл. 23 от Наредбата, регламентиращ, че земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1 от същия член, трябва да продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на административния съд, че задължението по чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредбата е за отглеждане на най – малко 80% от заявените овце - майки и/или кози - майки, считано от последния ден за подаване на заявлението, който съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №5/27.02.2009 г., е 15 май на годината, за която се кандидатства, а когато той е неприсъствен – първия следващ работен такъв. В конкретния случай земеделския стопанин е подал заявление за подпомагане за кампания 2018 г. на 26.03.2018 г., като 100-дневният срок, в който е бил задължен да отглежда животните е започнал да на 16.05.2018 г. (сряда), съответно е изтекъл на 23.08.2018 г. В тази връзка обосновано АС – Бургас е посочил, че към датата на извършване на проверката - 02.11.2018 г. /над два месеца след изтичане на срока по чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредбата/, земеделския производител не е имал задължението да поддържа за отглеждане най-малко 80% от заявените животни, респ. не е налице основание за отказ от оторизиране на заявените суми за подпомагане по схема ПНДЖ 3. Правилни са изводите на първоинстанционният съд и по отношение отказаното подпомагане по схема ДПЖСК, чиито ред е регламентиран в разпоредбата на чл. 23 от Наредба № 3/17.02.2015 г. Съгласно последният, право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си: 50 и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода, и/или 20 и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода. По аргумент от ал. 3 на посочената разпоредба земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, трябва да продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. В случая, както вече се установи, денят, в който е започнал да тече срока по чл. 39 и този по чл. 23 от Наредбата е 16.05.2018 г., като конкретно за разглежданата схема /ДПЖСК/ същият е изтекъл на 03.08.2018 г. – почти 3 месеца преди датата, на която е извършена проверката от административният орган. Настоящият състав споделя изводите на АС – Бургас, че в случая административният орган не е представил други документи, отнасящи се до заявените животни за кампания 2018 г., предвид което не е доказал твърденията му относно липса на необходимия брой животни в животновъдния обект в периода на задържане. Съдът правилно е посочил, че изисканите от земеделския стопанин документи са представени и други не са му изисквани в хода на административното производство. В тази връзка е обосновано заключението на АС – Бургас за недоказаност на твърденията на издателя на акта, че животните са документално неустановени. С oглед горните съображения е правилна преценката на първоинстанционния съд, че в настоящият случай не се установява неизпълнение на изискванията на чл. 39, ал. 1 и чл. 23 от Наредба № 3/17.02.2015 г., съответно липсва основание за постановения отказ от подпомагане. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1200 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и заявения материален интерес, касационната инстанция намира, че не са налице основания за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като същият е дори под определения в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение