Решение № 13442 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2017 г.

Решение № 13442 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП и на И. М. Е. от гр. С. Загора против решение № 2199/18.11.2016 г. по адм. д. № 1453/2016 г. на Административен съд П. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. при ЦУ на НАП е обжалвано решението в частта, с която е отменен РА № Р-16001615003313-091- 001/17.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., частично потвърден с Решение № 326/27.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - П., а именно за определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетената 2008 г., за разликата от 1683,77 лв. до 3811,77 лв. и съответните лихви за забава. Изложени са доводи за неправилност, необоснованост на решението и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му в тази част и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба, подадена от И. М. Е. от гр. С. Загора е обжалвано решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА за установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1683,77 лв., ведно с прилежащите лихви за забава. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и присъждане на сторените разноски. В писмено становище и отговор на касационната жалба на ДД"ОДОП", Енчев в качеството му на ответник - оспорва същата. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби на ДД"ОДОП" - П. при ЦУ на НАП и на И. М. Е. са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, в потвърдената с решение на директора на Дирекция "ОДОП" П., част а именно на определените допълнителни задължения на Енчев за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периоди 2008 г. в размер на 3 811,77 лв. и съответните лихви 2 598,02 лв. При установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, с оглед изискванията на чл. 124, ал. 1 ДОПК е връчено уведомление, че поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е анализирал спорните въпроси и е възприел за правилни изводите на ревизиращия орган за непризнаването на сума в размер на 40 000 лв. представляваща заем, предоставен от Д. Ж. И. на 30.12.2006 г., обективиран в договор за заем, разписка и приемо-предавателен протокол за връщане на заемна сума по договора. Отрекъл е констатацията на органа по приходите за липса на установеност на предоставено дарение на Енчев от майка му М. К. през 2006 г. в размер на 28 000 лв. За да изрази несъгласие с констатациите на данъчната администрация, съдът се е позовал на ангажираните доказателства и доказателствени средства, като за доказване произхода на средствата М. К. в писмени обяснения и свидетелски показания е посочила лични спестявания от доходи за периода 2002 г. - 2006 г. и продажба на недвижим имот на 27.07.2006 г. Съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност и вариант първи на приетото без оспорване заключение по назначената съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), съдът е приел, че към началното салдо на паричния поток за 2007 г. в размер на 5 000 лв., следва да бъде отнесена и сумата в размер на 28 000 лв. В резултат на което в счел, че превишението на разходи над приходите на Енчев за 2008 г. е в размер на 16 837,70 лв. Предвид което е определил дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 683,77 лв. и лихва в размер на 1 147,62 лв. и е отменил РА за горницата над сочените суми. В останалата обжалвана част, жалбата на И. М. Е. е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. Спорът е концентриран в осъщественото или не предаване на паричните суми предоставени от майката - М. К. на ревизираното лице в размер на 28 000 лв., представляващи дарение и предоставени заемни средства на Енчев от лицето Д. И. по договор за заем от 30.12.2006 г. в размер на 40 000 лв. По касационната жалба на ДД"ОДОП": Настоящият касационен състав споделя довода на първоинстанционния съд, че дарените средства от майката на Енчев - М. К. в размер на 28 000 лв. са действително предоставени на ревизираното лице, като същите са с установен източник/произход. Видно от писмени обяснения и свидетелски показания дадени от М. Н. К. в ревизионното, съответно съдебното производство, същата е предоставила сума от 28 000,00 лв. на сина си И. М. Е. през 2006 г. Част от средствата са дарени в началното на годината, след което след покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 29/27.07.2006 г. е дарила по-голямата част от сочената сума. Кънева е посочила, че средствата освен от сочената продажба са от лични спестявания от доходи за периода 2002 г. - 2006 г., в който период тя е била областен управител на област С. З.. Сочила е още, че парите получени от продажбата на имота в размер на 25 000 евро е разпределила между двете си деца. Възможността да дари средства в размер на 28 000 лв. се обосновава освен с продажбата на недвижимия имот, така и с позицията която е заемала, респективно получаваните от нея доходи като областен управител за периода 2001 г. -2006 г. От представените доказателства, още в хода на ревизията, писмените обяснения и удостоверение за декларирани данни за осигуряването на Кънева е видно, че действително лицето е разполагало със средства, които да дари на сина си. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на органите по приходи, че дарителката не е разполагала с необходимите парични средства в брой, за да извърши дарението, тъй като през месец декември 2005 г. Кънева е направила покупка на имот, в резултат на което е изразходила паричния си ресурс. С. да бъде отбелязано, че соченият разход е извършен преди продажбата на недвижимия имот на 27.07.2006 г., поради което същият не може да бъде обвързан с изразходване на парични средства, което да възпрепятства даряването на 28 000 лв. на ревизираното лице. Неоснователен се явява и възражението на касатора - данъчен директор, че средствата получени от продажбата на имота са в евро, а дарените такива са в лева, което не е решаващо за спора. Паричната възможност на дарителката е доказана за периода, потвърдено е от същата в качеството й на свидетел. По отношение липсата на сключен договор за дарение, следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 225 ЗЗД, съгласно която с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Както бе посочено, нормата на чл. 225 ЗЗД, визира, че дарението може да се извърши и чрез предаване. В случая договор за дарение между страните, не е сключен, което се потвърждава и от дарителката в свидетелските й показания като сочи, още че не е очаквала сумата да бъде върната от Енчев, тъй като същите са били дарени. За данъчното облагане, предмет на контрол е установяване на реалното предаване на сумите, произхода на средствата и възможността на дарителят да се разпореди в полза на дарения с предмета на дарението. Произходът и възможността, видно от представените доказателства са установени по безспорен начин. По отношение на предаването на сумите, съдът правилно е счел, че свидетелските показания на М. Н. К., близките родствени отношения и доказателствата в тяхната съвкупност водят на извода за реално предаване на сумата от майка на син. Показанията на свидетелката, дадени в открито съдебно заседание пред АС П., за относно начина на предаване на сумите настоящата инстанция намира за логични и житейски обосновани. Правилно АС П. е възприел сочените парични средства за действително предоставени на РЛ и поради което правилно същите (28 000 лв.) са включени в началното салдо на паричния поток на Енчев към 01.01.2007 г. Предвид изложеното настоящият състав намира оспорваното решение за правилно в тази му част, поради което касационната жалба на ДД"ОДОП" е неоснователна. По касационната жалба на И. М. Е.: Законосъобразно за процесните данъчни периоди, от страна на органа по приходите ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът при задълбочен анализ на всички ангажирани доказателства е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за получени на 30.12.2006 г. заемни парични средства в размер на 40 000 лв. от Д. Ж. И. Констатациите на органа по приходите не са били оборени и с ангажираните писмени, гласни доказателства - свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза. Възражението за разполагаемост със средства, дори се разколебава от събраните по делото доказателства, с които се установява, несъответствие между доходите на Иванова, формирани от възнаграждения по трудови и граждански правоотношения и спестяваният размер, превишаващ 40 000 лв. От ангажираното удостоверение за декларирани данни за осигуряването на Иванова е видно, че лицето сочено като заемодател, действително генерира доходи, но сумарния размер на същите не може да обоснове извод за разполагаемост на средства в такъв размер, който да обезпечи дарителя и да му даде възможност да ги предостави на ревизираното лице. Последното е основополагащо за да бъде прието, че действително заемодателят е заел паричен ресурс на ревизираното лице. Излага се твърдение, че Иванова в периода 2009 г. -2010 г. е изплащала на части недвижим имот, а в същото време е сочено, че заемателят е върнал сумата в края на 2009 г. Противоречивите свидетелски показания и представените писмени доказателствени средства разколебават тежестта на същите. Правилно административният съд е приел, че липсват убедителни доказателства относно произхода на средствата. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил доводите на ревизираното лице за получена сума в размер на 40 000 лв. от Иванова. Доводите в касационната жалба за неправилна оценка на доказателствата по делото относно посочените суми, са неоснователни и недоказани. Доколкото в касационната жалба се поддържат първоначалните твърдения, съдът е изложил подробни съображения, досежно събраните доказателства, които не следва да бъдат приповтаряни. Настоящата инстанция намира мотивите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, за правилни и в тази обжалвана част, поради което счита касационната жалба на ревизираното лице за неоснователна. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, решението на Административен съд П. като правилно и законосъобразно и в двете обжалвани части, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на страните не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като са в двойно качество - касатор и ответник по касация и направените разноски от страните се компенсират. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение