Определение № 76 от 29.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 93/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Д. М. против разпореждане от 02.10.2014 год. по гр.д.№ 54 / 2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е върната подадена от страната касационна жалба против постановеното по делото въззивно решение, поради неотстраняване в указания й срок, изтекъл на 08.09.2014 год., нередовност на касационната жалба - доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса.Жалбата е подадена от процесуалния представител на страната – адв.М. ,която оспорва правилността на атакуваното разпореждане,като се позовава на обстоятелството,че предвид блокиран сайт на съда, доверителката й не е могла да се сдобие с данни за сметката на ВКС,по която да бъде преведена таксата. В срока за отстраняване на нередовността на касационната жалба страната не се е позовала на тази невъзможност,като евентуално основание за квалифициране искането й с молба вх.№ 10601 /10.09.2014 год. като искане за продължаване на срок, на основание чл. 63 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК съдебен акт. Жалбата е неоснователна. Посочването на банковата сметка на съда, по която следва да бъде преведена държавна такса, не е измежду дължимите от съда указания при проверка редовността на касационната / а и на всяка друга / жалба, съгласно чл.285 вр. с чл.284 ГПК.Разпореждането му не е единственият възможен източник за нейното установяване.Доколкото хипотетично би могло да се допусне възпрепятстване установяването й от страната / въпреки,че с информация на банковите сметки на ВКС разполага всяка банкова институция,а и страната е представлявана от адвокат, което предпоставя знание поне относно начините за установяването им /, същата е могла да претендира продължаване на срока по чл.63 ГПК, обосновавайки причините за това. Такова искане,и обосноваване в съответствие с разпоредбата, на „ уважителни причини „,доколкото към същите изобщо могат да се отнесат посочените едва с частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба причини, молба вх.№ 10601 / 10.09.2014 год., макар подадена в срок - по пощата – на 08.09.2014 год. ,не съдържа .Впрочем разпореждането за връщане е постановено едва на 02.10.2014 год., предвид което и спрямо датата на изтичане преклузивния срок за изпълнение на указанието на съда - 08.09.2014 год., страната е разполагала с достатъчно време да изпълни указанието. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение