Решение № 14131 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2014 г.
ВАСI отделение21.12.2016 г.докладчик Мадлен Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. М. П. против решение № 243/09.06.2014 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 996/2013 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 151300853/22.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 10615/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение в тази част. ОТМЕНЯ решение № 243/09.06.2014 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 996/2013 г. изцяло и вместо него постановява: ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН ревизионен акт № 151300853/22.07.2013 г. издаден от Н. Ц. З. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 477/18.10.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, гр. В. Търново. Решението, в частта с характер на определение, в която се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до страните. Решението в останалата част е окончателно.
Мотиви
Решение № 14131 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В. Търново и на П. М. П. чрез адв. Х. М. против решение № 243/09.06.2014 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 996/2013 г.
Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 151300853/22.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за сумата над 854.49 лева и съответните лихви и относно установените осигурителни вноски, съответстващи на посоченото превишение.
Поддържат се касационни основания за неправилност на решението в тази обжалвана част по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е за нарушение на чл. 122, ал. 2 ДОПК при определяне на данъчната основа. Този касатор счита, че органът по приходите законосъобразно е определил превишението на разходите над получените доходи и приходи по месеци. Определеният от съда размер на данъчната основа въз основа на паричния поток на лицето за цялата година не отговаря на действителния размер на укритите приходи. По този начин незаконосъобразно е определен и дължимия данък върху доходите. Твърди, че при определяне на данъчната основа съдът не е взел предвид определените в хода на ревизията осигурителни вноски в размер на 1626.81 лева, което е в нарушение на чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.). Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
П. М. П. чрез адв. Х. М. обжалва решението с искане да бъде отменено изцяло.
Този касатор твърди, че с ревизионния акт са установени погасени по давност задължения за 2006 и 2007 г., въз основа на ревизия, възложена със заповед от 20.12.2012 г. Поддържа довод, че установеното от съда превишение на приходите над разходите не е взето предвид при обсъждане паричните потоци за 2007 г. Оспорва изводите на съда относно предоставените заемни средства, като твърди, че от представените писмени доказателства се установява получаването на сумите.
Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново моли да се остави без уважение като неоснователна, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.
П. М. П. не е изразил становище по касационната жалба на решаващия орган.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Касационната жалба на П. М. П. е подадена с искане да се отмени решение № 243/09.06.2014 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 996/2013 г. изцяло. Това искане се поддържа и в допълнението й от 21.10.2014 г. В обстоятелствената част на жалбата е посочено, че в една част първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, но въпреки това се иска отмяна на решението изцяло. От изложеното следва, че касационната жалба на П. М. П. в частта, против първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт е подадена срещу част от решението, която е благоприятна за страната и е процесуално недопустима в тази част. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати в частта, в която ревизираното лице обжалва решението, с което е отменен издаденият му ревизионен акт.
Касационната жалба на П. М. В. против първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлено оспорването на ревизионния акт е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 АПК.
При разглеждане на спора по същество, съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на П. М. П. от гр. Г., са установени допълнителни задължения в общ размер на 48 420.44 лева, както следва:
- данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 6135.57 лева и съответните лихви от 4518.05 лева;
- данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4236.95 лева и лихви 2526.84 лева;
- данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1329.37 лева и лихви в размер на 592.32 лева и данък за внасяне по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 368.22 лева лихви в размер на 164.06 лева;
- данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 778.50 лева и лихви от 258.84 лева;
- данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2836.44 лева и лихви от 356.42 лева
- задължителни осигурителни вноски /ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО/ за 2006 г., 2007 г. 2008 г., 2010 г. и 2011 г., а именно:
за ДОО общо в размер на 8336.98 лева и лихви от 6 717.03 лева
за ДЗПО - УПФ - общо в размер на 2557.82 лева и лихви от 1851.86 лева.
за ЗО - общо в размер на 3494.40 лева и лихви от 1360.77 лева /в това число и лихви върху авансови вноски/.
За 2010 г. са установени само задължения за лихви върху авансови осигурителни вноски.
Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК.
С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за сумата над 854.49 лева и съответните лихви, както и по отношение задълженията за осигурителни вноски, съответстващи на посоченото превишение. В останалата част жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 119, ал. 3 ДОПК и в предписаната от чл. 120, ал. 1 ДОПК форма. Не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията. Съдът е приел, че приходният орган правилно е преминал към облагане по особения ред, доколкото не се установява липса на посочените в акта обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК.
Твърденията на ревизираното лице за получени заеми от Х. И. И., Н. М. П., К. М. Й. и И. Р. Ч., съдът е приел за недоказани.
За ревизирания период на 2006 г. съдът е установил, че посочените в ревизионния доклад приходи на П. М. П. са в размер на 283 074.88 лева и превишават установените при ревизията разходи в размер на 239448.91 лева. На това основание съдът е приел за незаконосъобразно определеното в акта отрицателно салдо в размер на 24 654.53 лева, формирано от недостиг на парични средства към определени месеци. В мотивите си съдът е приложил данъчната ставка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм., ред за 2006 г.) върху незаконосъобразно установеното отрицателно салдо от 24 654.53 лева, изчислил е, че данъкът върху тази сума е в размер на 5281.08 лева и е отменил установените задължения за 2006 г. за тази сума като разликата над 854.49 лева до пълния определен размер от 6135.57 лева и съответните лихви. Отменени са и съответстващите на посоченото превишение (24 654.53 лева) задължения за осигурителни вноски.
По отношение на останалите задължения за данъци, съдът не е констатирал нарушения. Приел е за законосъобразно установена данъчната основа за доходите от прехвърляне на недвижим имот за 2009 г. Изложени са мотиви, че доходът е облагаем, тъй като не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 16 ЗДДФЛ.
По тези съображения жалбата в останалата част е отхвърлена като неоснователна и са присъдени разноски по компенсация.
Решението е неправилно постановено.
Съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по приходите.
Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК (ред. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. По силата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, (ред., действаща до изм. от 01.01.2013), компетентният орган по приходите по издаване на ревизионния акт се определя със заповед на органа, възложил ревизията.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че ревизията на П. М. П. е започнала на 09.01.2013 г., когато му е връчена заповед за възлагане на ревизия № 1202878/20.12.2012 г. Това обстоятелство не е било спорно в процеса и е посочено изрично от директора на дирекция ОДОП - В. Търново в мотивите на решение № 477/18.10.2013 г.
След като ревизията е започнала след 01.01.2013 г., то компетентността на органите по приходите по издаване на ревизионния акт се определя съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, (ред. ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) и ревизионният акт следва да се издаде от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В процесния случай ревизионният акт е издаден от Н. Ц. З. - гл. инспектор по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. в сила до 31.12.2012 г./ въз основа на заповед за определяне на компетентен орган № К 1300853/23.05.2013 г. на органа, възложил ревизията. За да е приложим действащият до 31.12.2012 г. ред за издаване на ревизионни актове, съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е необходимо към момента на влизане в сила на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ да са изпълнени и двете условия на посочената норма - ревизионното производство да е образувано със заповед по чл. 112, ал. 1 ДОПК и да е висящо. В разглеждания случай съдът не е съобразил, че ревизията е започнала на 09.01.2013 г. Следователно към момента на влизане в сила на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионното производство не е висящо, нормата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК не намира приложение и компетентността по издаване на акта се определя съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията й в сила от 01.01.2013 г. Следва да се отбележи, че в случая не се касае за повторна ревизия, започнала преди 01.01.2013 г.
От изложеното следва, че оспореният ревизионен акт е издаден от орган по приходите, който не разполага с материална компетентност съгласно приложимата норма на чл. 119, ал. 2 ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./ и на това основание е нищожен. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което само това основание следва да се отмени изцяло по касационните жалби на двете страни. Спорът следва да се реши по същество като актът се обяви за нищожен.
Предвид наличието на основание за отмяна на решението, поради неправилна преценка по валидността на акта, не следва да се излагат мотиви по останалите доводи на страните за неговата неправилност.
При този изход на спора, право на съдебни разноски има П. М. П., но предвид липсата на искане, такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,