Определение № 4560 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4246/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, имаща характер на частна жалба, подадена от началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) София при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР, чрез процесуален представител юрк. Е. Кабранска, против разпореждане № 5974 от 20.02.2025г., постановено по адм. дело № 1511/2025г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното разпореждане е наредено на органите на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари да бъде прекратено действието, изразяващо се в изземване и задържане на документ, представляващ разрешение за пребиваване, тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ № [номер], валиден до 11.07.2026г., издаден на М. А. – гражданин на Бангладеш. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното разпореждане е недопустимо, тъй като протокол за изземване № 817700-2247/16.07.2024г., съставен от длъжностно лице в ГПУ София при РДГП - Аерогари, не представлява годен за оспорване административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Алтернативно се поддържа, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил представеното по реда на чл. 252, ал. 2 АПК становище, както и че не е ясно в какво се изразяват разпоредените от съда действия, а освен това се сочи, че иззетото разрешение понастоящем не се съхранява от РДГП – Аерогари. Иска се отмяна на разпореждането. Ответникът – М. А., гражданин на Бангладеш, в срока по чл. 232, ал. 2 АПК представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искане с правно основание чл. 250 АПК, подадено от М. А., гражданин на Бангладеш, за прекратяване на неоснователни действия, извършвани от органите на ГПУ София при РДГП Аерогари, изразяващи се в изземването на документ - разрешение за пребиваване тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", издадено на М. А., гражданин на Бангладеш, валидно до 11.07.2026г. С обжалваното разпореждане решаващият състав на Административен съд София-град в производство по чл. 250 и сл. АПК е приел искането за основателно, като е наредил на органите на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари да бъде прекратено действието, изразяващо се в изземване и задържане на документ, представляващ разрешение за пребиваване тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ № [номер], валиден до 11.07.2026г., издаден на М. А. – гражданин на Бангладеш. За да постанови този резултат, съдът е установил, че описаното фактическо действие е извършено във връзка с направена от органите на ГКПП Аерогара София справка в системите на МВР - „АИС-ИД“ и „АИС-БДС“, където е отразено, че лицето е с отнето продължително пребиваване от 19.01.2024г. и разрешение за пребиваване № [номер] е със статут: документ, обявен за недействителен от издаващия орган, дата на залагане: 19.01.2024г. Вписаните данни в информационните масиви на МВР обективират съдържанието на заповед № 5364з-182 от 18.01.2024г. на заместник-директора на Дирекция „Миграция“ МВР, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – отнемане на правото на продължително пребиваване в Република България, който акт нито е с допуснато от закона или от органа предварително изпълнение, нито е влязъл в сила, тъй като е предмет на съдебен контрол за законосъобразност по висящо адм. дело № 540/2024г. пред Административен съд Пазарджик. От което съдът е обосновал извод, че като са иззели и задържали посочения документ за пребиваване, позовавайки се на визираната заповед, данни за която са вписани в информационните масиви на МВР, но която не е действаща, органите на РДГП Аерогари са извършили незаконосъобразно действие, което като продължаващо и към настоящия момент, следва да бъде преустановено. Обжалваното разпореждане е правилно. Обоснована е преценката на решаващия съд, че описаното фактическо действие е извършено при липса на законово основание и при липса на действащ, влязъл в законна сила административен акт. По делото са налице безспорни данни, че заповедта за налагане на ПАМ - отнемане на правото на продължително пребиваване в Република България, в изпълнение на която е иззет и задържан документ – разрешение за пребиваване, не е с допуснато от органа предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК, а освен това е предмет на висящ съдебен спор. При което правилно е счетено, че е налице неоснователно извършено действие от органите на РДГП Аерогари и е разпоредено преустановяването му. Неоснователно в частната жалба се твърди недопустимост на постановеното определение, като се сочи, че протокол за изземване № 817700-2247/16.07.2024г., съставен от длъжностно лице в ГПУ София при РДГП - Аерогари, не представлява годен за оспорване административен акт, поради което производството е следвало да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. В хода на производството пред административния съд с молба от 28.10.2024г. пълномощникът на жалбоподателя изрично е уточнил, че оспорва незаконосъобразно действие, каквото представлява фактическото изземване, както и че не претендира отмяна на протокола за изземване, тъй като последният не подлежи на отмяна. Съответно съдът е съобразил фактическите твърдения и отправеното към него искане и правилно е квалифицирал и разгледал искането по реда на чл. 250 и сл. АПК. Неоснователно също така се твърди, че съдът не е обсъдил становището на органа. От данните по делото е видно, че с разпореждане от 17.02.2025г., получено в РДГП – Аерогари на 18.02.2025г., съдът, предвид бързия характер на производството по чл. 250 АПК, е предоставил на органа 1-дневен срок за становище, който е изтекъл на 19.02.2025г. Становището действително е изпратено по пощата на 19.02.2025г., но е приложено по делото на 21.02.2025г., след постановяване на обжалваното разпореждане. Доколкото съгласно чл. 252, ал. 1 АПК искането по чл. 250, ал. 1 АПК се разглежда незабавно от съдия, и предвид изтеклия срок за отговор, съдът не е имал основание да забави произнасянето си с оглед евентуално постъпване на становище от другата страна, изпратено по пощата. Неоснователни са и доводите, че не ставало ясно в какво се изразява разпореденото от съда действие. В разпореждането ясно и недвусмислено е посочено, че следва да бъде прекратено действието, изразяващо се в изземване и задържане на документ – разрешение за пребиваване. Въпросът къде се съхранява документа има отношение към изпълнението на разпореждането, което се ползва с изпълнителна сила. Съобразно чл. 253, ал. 2, изр. второ АПК изпълнението му е възложено на органите на полицията, а не по реда на дял пети АПК. По изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,