Определение № 1939 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2347/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на касатора „Мибс Транс“ЕООД за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК Определение № 1145 от 11.04.2025г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че няма основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по касация „Пенемат“ЕООД, тъй като не са представени доказателства за реалното заплащане на разноски в размер на 2 400 лв. В условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Насрещната страна - „Пенемат“ЕООД депозира становище, с което оспорва молбата. Сочи, че твърденията за недоказаност на факта, че е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, не отговаря на данните по делото, и че възнаграждението е с 600 лв. под минималния размер по НМРАВ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Определение № 1145 от 11.04.2025г. с оглед изхода от спора „Мибс Транс“ЕООД е осъдено да заплати на „Пенемат“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. с включено ДДС. Неоснователни са възраженията на молителя за липса на доказателства за реално заплащане на претендираните и присъдени разноски в посочения размер. В съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г., молителят надлежно е доказал реалното извършване на разноски за защита по делото в касационната инстанция – данъчна фактура от 14.08.2024г., с отразяване, че основанието за плащане е „за кас. производство по в.гр.д. № 43/24г. на Варненски окръжен съд“, с данъчна основа в размер на 2 000 лв. и ДДС от 400 лв., както и платежно нареждане от 14.08.2024г. за посочената сума с наредител „Пенемат“ ЕООД в полза на адвокат Б. Ж.. Следователно, сумата, включваща и начисленото от адвоката ДДС, е изплатена от ответника по касация и представлява разход, за който последният предвид изхода от спора следва да бъде овъзмезден. С оглед гореприетото следва да се разгледа заявеното при евентуалност възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В съответствие с изискванията на чл.78, ал.5 ГПК, след като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от една страна от предмета на пренесения в касационната инстанция спор по основателността на вземане за неустойка с необходимост от тълкуване на неустоичната клауза, и паричната оценка на вземането, възлизащо на 25 000 лв., част от цялото вземане в размер на 44 137.80 лв.; отчитайки специфичните изисквания по отношение отговора на касационната жалба, който в случая съдържа становище по приложното поле на касационното производство и по основателността на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че няма основание за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС