Определение № 9516 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9974/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Континвест“ООД със седалище в гр.София, чрез адв. Симеонов, срещу Определение №26843 от 08.08.2025г. по адм. дело №7817/2025г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Разрешение за предоставяне на пазара на биоцид №3731-1 от 15.05.2025г. на главен държавен санитарен инспектор, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на търговеца и е прекратил производството по нея, първостепенният съд е приел, че за оспорващия не е налице изискуемия се пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на цитираното разрешение, тъй като не е нито адресат на акта, нито е участвал в производството по издаването му, нито са засегнати негови непосредствени права и интереси. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е стигнал да правилен извод. В случая „Континвест“ООД е сезирало АССГ с жалба, с който се оспорва законосъобразността на издаденото от главен държавен санитарен инспектор на дата 15.05.2025г. на дружеството „Б-Контакт“ООД със седалище в гр.Бяла и по заявление на последното дружество разрешение на основание Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси(ЗЗВВХВС) да предостави на пазара биоцида „Аквахлор“. Не е спорно, че частният жалбоподател не е нито заявител, нито е участвал в производство по това заявление на „Б-Контакт“ООД, но същият твърди, че личния му и пряк правен интерес се обосновава от предоставеното му на него разрешително №1744-1 от 14.01.2015г. за пускане на пазара на биоцида с наименование „Натриев хипохлорит/Белина“. В частната жалба се обосновава тезата, че законните права и интереси на последното дружество са засегнати от новоиздаденото разрешително на друго търговско дружество и то пряко и непосредствено, тъй като се нарушават норми от по-висок ранг, вкл. и такива на съюзно ниво. Визира се нарушаване на принципа на свободна и лоялна конкуренция, тъй като двете дружества извършват търговска дейност напрактика в един и същ пазарен сегмент, като чрез атакуваният акт се създава предимство за заявителя, без той да е изпълнил законовите изисквания. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че безспорно доводите, изложени в частната жалба и споменати по-горе, разкриват наличие на правен интерес у търговското дружество, но този интерес не е личен и пряк, за да легитимира процесуално „Континвест“ООД, като му предостави право на жалба срещу разрешителното в производство по АПК. Това е така, защото на първо място, изискването за засягане трябва да е пряко, т.е. да въздейства непосредствено върху правната сфера на този субект. В случая актът от 15.05.2025г. по никакъв начин не засяга касатора, тъй като с него не се извършва правна промяна, касаеща действието на собственото му разрешително от 2015г. На следващо място, твърденията за допуснати нарушения на материалния закон, касаещи правилното прилагане на вътрешното или общностното право, вкл. с доводи за нищожност, също не могат да обосноват легитимация за субекта, тъй като спазване на изискването за законност в административния процес в този аспект е възложено на държавен орган(чл.16 ал.1, т.1 АПК). Не се споделя и развитата в частната жалба теза, касаеща възможността на административния съд да упражни едновременно било пряк, било косвен съдебен контрол върху валидността на административния акт, тъй като т.н. „косвен“ съдебен контрол(ако той е възможен в административния съдебен процес) поначало изисква да се извърши преценка върху два административни акта – един, който е непосредствен предмет на съдебно производство и втори, за който се иска инцидентна проверка за валидност, пред каквато хипотеза безспорно не сме изправени. Последната възможност е изрично уредена в чл.17 ал.2 ГПК, но за производства пред съдилищата с обща компетентност. С оглед изложеното следва да се заключи, че пряк правен интерес да оспори издаденото разрешение от 15.05.2025г. има само дружеството-заявител, ако той е неблагоприятен за него, но не и други (конкурентни) дружества, макар и регистрирали биоциди със сходен състав. Консеквентно това обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение