Решение № 281 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 539/2009 г.

Решение № 281 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 539/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Г. Т. Д. от гр. В., чрез адв. Г обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 38 от 28.01.2009 г. по гр. възз. д. № 35/2009 г. на Русенския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила за призоваване на страната по делото, установени с чл. 47, ал. 1 ГПК, както и в нарушение на служебното начало, установено с чл. 7 ГПК при приложението на материално-правната разпоредба на чл. 349, ал. 1 ГПК, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е мотивирано с довод, че по повдигнатите процесуални въпроси- за законосъобразното призоваване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на страна по делото, както и за правната същност и за рамката на служебното начало във въззивната инстанция според ГПК, в сила от м. март 2008 г., липсва съдебна практика, обстоятелство налагащо произнасяне по релевираните спорни проблеми от ВКС с оглед еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото. По делото е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация- А. И. П., с който отговор се поддържа становище-по съществото на релевираните основания, че въззивната инстанция е обвързана само от основанията по въззивната жалба, поради което, произнасяйки се само по довод за занижена пазарна оценка на имота, съдът е приложил точно закона. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в рамките на правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е потвърдил решението на районния съд по извършване делбата на апартамент в гр. Б., придобит в режим на съпружеска имуществена общност между страните бивши съпрузи, чрез възлагане на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, в частта досежно определената пазарна цена от 21 000 лв. и присъдената сума за уравнение на дела и от 10 500 лв. Прието е, че при разглеждане на делото пред първата инстанция няма нарушение на процедурата по призоваването, поради липса на основание да се приложи чл. 47, ал. 1 ГПК, както и, че предмет на обжалване е само решението на първата инстанция по чл. 349, ал. 1 ГПК досежно определената пазарна оценка, като е недопустимо служебната проверка законосъобразността на избрания способ по извършване на делбата и решението в тази част е влязло в сила. Релевираните процесуално правни въпроси, касаят нови институти на процесуалния закон, обнародван с ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1. март 2008 г. Краткият период на прилагане на новите норми, по-конкретно тези, регламентиращи първоинстанционното и въззивно производство и липсата на обобщена практика, обуславят необходимостта от произнасяне от касационния съд с оглед точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото от гл. т. на без противоречиво правоприлагане. С чл. 46 ГПК регламентира надлежното връчване на съдебни книжа на "друго лице". Това друго лице според законодателя може да бъде всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, или работник, служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги приеме и предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. С получаване на съдебните книжа от това "друго лице", връчването е осъществено. Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата и е запознато и със задължението да предаде същите на адресата. Това е така, тъй като образецът на призовките, изработен по указания на МП е еднакъв за всички съдилища и съдържа изричното текст, касаещ това задължение на получателя по чл. 46 ГПК. Доколкото по обективни причини получателя не е могъл да изпълни поетото задължение за предаване на съдебните книжа по обективни причини, то адресатът разполага с възможността/ чл. 46, ал. 4 ГПК. да иска възстановяване на срок, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. По повдигнатия процесуално правен въпрос за рамката на служебното начало на въззивната инстанция от гл. т. възможността в делбения процес, втората инстанция да провери законосъобразността на обжалваното решение на РС и в онези части, които не са обжалвани. Служебната проверка на въззивния съд, без конкретно релевирани доводи, обхваща единствено валидността и допустимостта/ от гл. т. на валидно упражнено право на иск и валидно упражнено право на въззивна жалба/ на обжалваното решение, както и на инициираното въззивно производство. В рамките на материално-правната незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е обвързан с конкретния довод по въззивната жалба. В контекста на изложените съображения, настоящият състав на ВКС на основание чл. 293, ал. 1 ГПК приема, че обжалваното въззивно решение, е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не са допуснати релевираните нарушения на процесуалните правила по надлежното призоваване на жалбоподателката, като страна в делбения процес. Не са налице данни, които да обуславят необходимостта призоваването да се извърши по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, а не по реда на чл. 46 ГПК. Призоваването на жалбоподателя Г. Д. на адреса в гр. Б. е извършено чрез майка и Н. Б. Г. Призовката е надлежно оформена според изискванията на закона и решаващият съд правилно, по вече изложените от настоящия състав съображения по приложението на чл. 46 ГПК, е приел, че е налице точно изпълнение на процедурата по призоваването на страната, чрез друго лице. Доводите на касатора, че с майката си не се вижда често, защото живее в друг град и не поддържали връзка, не може да се приеме за основание, което да обуслови необходимостта от друг ред на призоваване. С обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, поради нарушаване от страна на въззивния съд на задължението за служебна проверка на избрания от долната инстанция способ за извършване на делбата. С решение по чл. 344 ГПК, между страните по делото- бивши съпрузи, е допусната съдебна делба, при равни права на апартамент в гр. Б., а с решението си извършване на делбата, районният съд е поставил жилището в дял на бившия съпруг А. И. П., на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, като е осъдил същия, за уравнение на дяловете да заплати на бившата съпруга Г равностойността на нейния дял, в размер на 10 500 лв. по реда и в срока на чл. 349, ал. 5 ГПК. В подадената въззивна жалба, Г. Д. е посочила, че обжалва решението на районния съд, в частта, с която пазарната цена на имота е определена в размер на 21 000 лв. Мотиви за незаконосъобразност относно способа извършване на делбата - 349, ал. 1 ГПК и искане за произнасяне в тази част на решението като делбата се извърши по друг начин, няма изложени. Правилно въззивният съд, тълкувайки рамката на служебното начало така, като е прието и с изложението на настоящия състав, е проверил валидността и допустимостта на производството и решението на първата инстанция, но при проверката на материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение е ограничил произнасянето си, като въззивен съд по съществото на спора, в предметната рамка на релевираните доводи - т. е. само до проверка правилността и законосъобразността на процедурата по призоваването и правилността и обосноваността на решението по извършване на делбата, в частта пазарната цена на делбения имот и правилното определяне на сумите за уравнение на дяловете. По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия