Определение № 155 от 26.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 271/2025 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по касационна частна жалба подадена от Е. Е. Г. в качеството му на частен обвинител и граждански ищец чрез адв. М. Т. срещу разпореждане на съдията- докладчик по внохд № 178/24 г. от 7.11.2024 г., с което на основание чл. 351, ал. 5, т. 2 от НПК касационната жалба на Е. Г. срещу присъда на СГС от 19.07.2024 г. по внохд № 178/24 г. е върната. В нея се изтъква, че съдията- докладчик неоснователно е върнал касационната жалба, тъй като гражданският ищец е процесуално легитимиран да обжалва въззивния акт, тъй като той е страна в процеса, която е участвала във въззивното производство и има право на жалба. Твърди се, че не се касае за „прескачащо обжалване“, тъй като страната е обжалвала първоинстанционния акт пред въззивната инстанция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В СРС е внесен обвинителен акт срещу подс. А. К. Т. за престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК и е образувано нохд № 12496/19 г. Постановена е присъда на 9.03.2021 г., с която подсъдимият е бил признат за виновен по възведеното му обвинение. На основание чл. 45 от ЗЗД е осъден да заплати на гражданския ищец Е. Е. Г. обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, като искът е отхвърлен до пълния му размер от 30 000 лв. Присъдата е била обжалвана пред СГС от подсъдимия А. Т. и от частния обвинител и граждански ищец Е. Г. по отношение на размера на уважения граждански иск с искане за неговото увеличаване. С решение № 199 от 18.03.2022 г. по внохд № 4051/21 г. СГС е потвърдил изцяло присъдата и тя е влязла в сила. По реда на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК е направено искане за възобновяване делото от осъдения Т., по което в САС е образувано дело № 456/22 г. С решение № 242/28.07.22 г. САС е възобновил производството по нохд № 12496/19 г. по описа на СРС и е отменил решението по внохд № 4051/21 г., като върнал делото на СГС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. В СГС е образувано внохд № 3349/22 г., по което с присъда № 125 от 12.10.2022 г. присъдата на СРС е отменена и е постановена нова, с която подс. А. Т. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 129, ал.2 от НК, като предявения граждански иск е отхвърлен. Присъдата на СГС е била протестирана от прокурора при СГП и от гражданския ищец и частен обвинител Е. Е. Г. пред ВКС. Жалбата на частния обвинител и граждански ищец подадена чрез повереника му – адв. Т. е била върната с разпореждане № 715 от 17.03.2023 г., за което няма данни да е било обжалвано. Поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, само по протест на прокурора, присъдата на СГС е отменена от ВКС с решение № 11 от 8.01.2024 г. по н. д. № 783/23 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд. След връщане на делото е образувано внохд № 178/24 г., по което СГС е постановил нова присъда от 19.07.2024 г., с която отново е отменил първоинстанционната присъда и е признал подсъдимия за невиновен по обвинението по чл. 129, ал. 2 от НК, като е отхвърлил предявения граждански иск от Е. Г.. Срещу присъдата е депозирана касационна жалба на 6.08.2024 г. и допълнение към нея от гражданския ищец Е. Г., с искане за отмяна на оправдателната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата е администрирана до ВКС за образуване на касационно производство. С разпореждане № 2276 от 4.11.2024 г. Председателят на второ наказателно отделение е отказал да образува производство пред ВКС и е върнал делото на съдията- докладчик за извършване на проверка по допустимост на жалбата. В разпореждането изрично е посочено, че жалбата е администрирана неправилно до ВКС, тъй като подалата я страна няма право на жалба, поради това, че не е упражнила правото си обжалване срещу оправдателната присъда по предходното внохд № 3349/22 г. по описа на СГС, поради което това право е погасено. Съдията – докладчик при СГС е упражнил правомощията си и на основание чл. 351, ал. 5, т. 2 от НПК е разпоредил връщане на касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец, като му е указал правото на частен протест срещу това разпореждане. Именно този акт на съдията- докладчик от 7.11.2024 г. е предмет на касационна проверка. Изложената до тук хронология на делото, налага извода, че разпореждането на съдията – докладчик за връщане на касационната жалба е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съдията- докладчик е изпълнил задълженията си и е приложил правилно закона, връщайки касационната жалба, тъй като е направил вярна констатация, че обжалвалата страна не е имала право на касационна жалба. Това е така, защото частният обвинител е пропуснал да обжалва с частна жалба разпореждането за връщане на жалбата му по внохд № 3349/22 г., и за това касационното производство по н. д. № 783/23 г. е било образувано и решено само по протест на прокурора от СГП. За това частният обвинител няма процесуална легитимация да обжалва новата въззивна присъда постановена по внохд № 178 /24 г. В практиката се приема, че правото на касационна жалба се поражда като резултат от упражняване на правото на въззивно обжалване и този процесуален ред изключва проверка на въззивната присъда, когато това право при предходно разглеждане на делото не е било упражнено. Поради изложените до тук съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение