Определение № 3607 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Т. В. Т. срещу Определение №97 от 26.01.2026 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело №40/2026 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-1623013 от 14.11.2025 г. на младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - Т. В. Т. счита, че определението е неправилно. В искането си е посочил, че има възможност и желание да започне работа като шофьор. Към момента въпросът за вината му не е решен с наказателно постановление, въпреки че му е издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Не е знаел, че управляваното от него превозно средство е дерегистрирано и практически не може да извърши справка за установяване на посоченото обстоятелство. За процесния автомобил е сключена застраховка "Гражданска отговорност“ на 16.11.2026 г. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Към частната жалба е представено удостоверение от Гаранционния фонд. Ответникът - младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АССО е отхвърлил искането на Т. В. Т. за спиране на предварително изпълнение на Заповед № GPAM-1623013 от 14.11.2025 г. на младши автоконтрольор в ОПП към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е посочил, че жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не му позволява да започне работа, каквато възможност има. Лишен е от право да упражнява трудовата си дейност и да реализира доходи. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1 и 6 ЗДвП и на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че жалбоподателят декларативно сочи, но не установява по категоричен начин нито вероятното настъпване на визираните по-горе обстоятелства, нито техния характер на значителни и трудно поправими вреди, с които да обоснове основателността на искането си за спиране на предварителното изпълнение. Изложил е, че доводите на жалбоподателя, свързани с наличието на значителна и трудно поправима вреда не могат да се противопоставят на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Счел е за неотносими доводите му за незаконосъобразност на заповедта. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е неправилно. Със Заповед № GPAM-1623013 от 14.11.2025 г. на младши автоконтрольор в ОПП към СДВР е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на автомагистрала Тракия, при 5-ти километър, с посока на движение от разклона на с. Г. Лозен към [населено място], Т. В. Т. управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. Г. С., което не е регистрирано по надлежния ред. Автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 11.11.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Посочено е, че водачът е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност Т. да управлява МПС, включително да упражнява трудова дейност, за изпълнението на която се изисква СУМПС. Представени са доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. В първоинстанционното производство е представена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между Г. Г. С. и ЗД „Булинс“ АД, за МПС с рег. № [рег. номер], със срок на валидност от 16.11.2025 г. до 15.11.2026 г. Към частната жалба е представено и удостоверение от Гаранционния фонд от което е видно, че към 02.02.2026 г. превозното средство, с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Булинс“ АД, с начална дата на покритие 16.11.2025 г., 13:32:00 г. и крайна дата на покритие 15.11.2026 г. 23:59:59 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение