Определение № 50003 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2156/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх.№ 500573 от 13.03.2024 г. касаторката Е. Ф. К. е заявила искане за изменение на постановеното по делото Решение № 50085 от 13.02.2024 г., като бъде отменено ревизираното от касационната инстанция въззивно Решение № 293 от 07.03.2022 г. по в.гр.д.№ 2930/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав и в частта, с която Е. Ф. К. – в качеството й на ответник по въззивната жалба, е осъдена да заплати на въззивниците Г. Д. К. и В. Н. К. сумата 1 495 лв., включваща 845 лв. държавна такса и 650 лв. адвокатско възнаграждение. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на ответниците по касация Г. Д. К. и В. Н. К., които са депозирали отговор с вх.№ 500877 от 17.04.2024 г., съгласно който считат, че молбата е процесуално допустима и частично основателна. Депозираното искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо. По съществото на искането съставът на ВКС намира следното: С касационната жалба на Е. Ф. К. въззивното решение е обжалвано в частта, с която ОС – Пловдив се е произнесъл по сумата за уравняване на дяловете и държавните такси, като изрично е заявено искане да бъде преразгледано и произнасянето на ОС в частта за разноските. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50085 от 13.02.2024 г. касационната жалба е намерена за основателна, като вместо определената от въззивния съд в тежест на касаторката сума за уравняване на дяловете в размер на 7 523,50 лв., в тежест на касаторката е определена сумата 533,50 лв. Определени са нови размери на дължимите от съделителите държавни такси за извършване на делбата, както и са присъдени разноски в полза на касаторката и на защитавалия я при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗА адвокат. Налице е пропуск на касационния съд да се произнесе по искането произнасянето на ОС да бъде преразгледано и в частта за разноските, който подлежи на отстраняване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. За разпределянето на отговорността за разноските пред въззивната инстанция релевантно на първо място е обстоятелството какъв е размерът на обжалваемия интерес пред окръжния съд. Изводът по този въпрос произтича от съпоставката между произнасянето на първата инстанция и петитума на въззивната жалба. В случая, с решението на РС в тежест на Е. Ф. К. е възложена сумата 461,50 лв. за уравнение на дяловете, както и са й присъдени сумите 316,50 лв. и 73,05 лв. по претенциите по сметките. С въззивната жалба е поискано вместо сумата 461,50 лв., Е. Ф. К. да бъде осъдена да заплати на въззивниците сумата 9 750 лв., поради което ВКС приема, че обжалваемият интерес във връзка с извършването на делбата е в размер на разликата от 9 288,50 лв. (9 750 – 461,50 = 9 678,05). Поискано е още да бъдат отхвърлени претенциите по сметки за сумите 316,50 лв. и 73,05 лв. (общо 389,55 лв. ) Така общият обжалваем интерес възлиза на сумата 9 678,05 лв. (9 288,50 + 316,50 + 73,05 = 9 678,05). На второ място релевантно е обстоятелството какъв е размерът на защитената от въззивниците част от обжалваемия интерес пред окръжния съд и пред ВКС. Изводът по този въпрос произтича от съпоставката между произнасянията на трите инстанции. По претенциите по сметки пред ОС въззивниците са постигнали частичното отхвърляне на едната претенция за сума в размер на 125 лв. (316,50 – 191,50 = 125), както и пълното отхвърляне на другата претенция (т.е. за присъдената от РС сума 73,05 лв. ), т.е. общо 198,05 лв. По спора по извършването на делбата въззивниците са защитили обжалваем интерес от 72 лв., която сума представлява разликата между определения от ВКС размер на сумата за уравнение на дяловете и размера, определен от РС (533,50 – 461,50 = 72). Така общо защитената от въззивниците сума е 270,05 лв. Съотнесени към сумите, посочени в петитума на въззивната жалба, тези резултати налагат изводи, че по спора по извършването на делбата въззивниците са защитили 0,78% от претенцията си [ (72 лв.: 9 288,50 лв) * 100], по спора по сметки – 50,84% [ (198,05 лв.: 389,55 лв.) * 100], а като цяло са защитили 2,79% от претенцията си [ (270,05 лв.: 9 678,05 лв.) * 100]. На трето място ВКС съобрази, че за защитата във въззивното производство Г. Д. К. и В. Н. К. са заплатили възнаграждение на един адвокат, възлизащо на сумата 650 лв. В ДПЗС липсва разграничение по коя от претенциите какъв е размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При това положение, за да прецени каква част от адвокатското възнаграждение имат право да получат въззивниците при условията на чл. 78 ГПК, ВКС приема, че сумата 650 лв. е определена въз основа на целия обжалваем интерес пред въззивния съд, т.е. на базата на сумата 9 678,05 лв. От нея К. имат право да получат посочените по-горе 2,79%, или сумата 18,14 лв. На четвърто място, за да прецени каква част от платените по въззивната жалба държавни такси имат право да получат въззивниците, ВКС съобрази процентното съотношение на защитените интереси по двата пункта. Така се налага извод, че от държавната такса за претенциите по сметки имат право на сумата 12,71 лв. ( 25 лв. * 50,84 %), а от държавната такса за извършването на делбата - сумата 6,40 лв. ( 820 лв. * 0,78 %). В обобщение – въззивниците имат право общо на сумата 37,25 лева, а не на присъдените им с въззивното решение 1 495 лева. В този смисъл следва да се постанови изменение на касационното решение в частта за разноските. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение