Определение № 480 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3886/2015 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. П. Н. против определение № 291 от 27.04.2015г. по ч. в. гр. дело № 126/2015г. на Врачански окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо определение № 334 от 27.05.2014г. по ч. гр. дело № 399/2014г. на Районен съд [населено място] и е прекратено производството по делото. С определението е разпоредено делото да се докладва на зам. председателя на Гражданско отделение на Врачански окръжен съд за образуване на първоинстанционно производство по молбата за обезпечаване и определяне на съдия-докладчик. Ответникът [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. Д. Врачанска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва частната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Прието е, че определението, с което районният съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 108 ЗС, който ще бъде предявен от жалбоподателя и други лица против ответното дружество и е наложил обезпечителна мярка „възбрана” на имот в землището на [населено място] с площ 7460 дка е недопустимо. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 390, ал. 2 ГПК, според която при искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска, и тъй като родовата подсъдност на исковете за собственост и други вещни права върху имот зависи от цената на иска (чл. 104, т. 3 ГПК), а цената на иска за собственост се определя въз основа на данъчната оценка на имота (чл. 69,ал. 1, т. 2 ГПК) е прието, че компетентен да разгледа молбата за обезпечаване на бъдещия иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС е Врачанският окръжен съд, без оглед цената на иска. При тези съображения, след прекратяване на производството по делото, с обжалваното определение е разпоредено делото да се докладва на зам. председателя на Гражданско отделение на Врачански окръжен съд за образуване на първоинстанционно производство по молбата за обезпечаване и определяне на съдия -докладчик. Определението е законосъобразно. С разпоредбата на чл. 390 ГПК са въведени особености при обезпечаването на бъдещ иск, спрямо общия ред за допускане на обезпечаване на иск. Родово компетентен да допусне обезпечаването на иска в този случай е винаги родово компетентният съд, с оглед цената на бъдещия иск и страните по него (чл. 390, ал. 1 ГПК). С разпоредбата на ал. 2 на чл. 390 ГПК е прието, че при искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на имота - такива са вещните искове, при които компетентността на съда е обусловена от цената на иска по данъчна оценка (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 3 ГПК), родово компетентен да допусне обезпечение на бъдещия иск е окръжният съд по местонахождението на недвижимия имота, който ще служи за обезпечение, независимо от цената на иска. На това изключение, при постановяване на обжалваното определение, се позовал въззивният съд, като е приложил правилно закона по молбата на жалбоподателя за обезпечаването на бъдещ иск. Предвид изложеното определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.