Определение № 3585 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Адвокатско дружество „С. и Д.“, срещу онази част от Определение № 2305/08.05.2025 г. по гр. д. № 419/2024 г. по описа на ВКС на Р България, в която адвокатското дружество е осъдено по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК да плати на М. А. Г. законната лихва върху сумата от 219 992, 76 лв., считано от 08.11.2023 г., до окончателното погасяване на главното задължение. С обжалвания в настоящото производство акт състав на ВКС е постановил издаване в полза на молителя М. А. Г. – касатор по гр. д. № 419/2024 г. по описа на ВКС – на обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал. 3 ГПК след извършено принудително изпълнение по невлязло в сила осъдително въззивно решение, отменено с Решение № 175/20.03.2025 г. по гр. д. № 419/2024 г. по описа на ВКС. Въз основа на удостоверение от частен съдебен изпълнител съставът на ВКС установил, че от М. А. Г. е събрана принудително общо сумата от 219 992, 76 лв., от която 152 969 лв.- главница, 50 910, 25 лв. - законна лихва, 6 465, 44 лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 275 лв. - обикновени такси по ТТРЗЧСИ, 8 923, 07 лв. - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, и 450 лв. - разноски за вещо лице по изпълнителното дело. От датата на окончателното плащане по изпълнителното дело - 08.11.2023 г. - съдът е приел за дължима и лихвата за забава, тъй като неоснователно осъществената принуда по изпълнението е счетена за своеобразен деликт. С подадената от Адвокатско дружество „С. и Д.“ частна жалба актът на ВКС се оспорва с довода, че не са налице предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист за законната лихва върху главницата, тъй като такава възможност законът не предвиждал, а и практиката на ВКС, намерила израз в т. 6 от ТР № 4/2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК, Определение № 60284/27.10.2021 г. по гр. д. № 1204/2020 г. на ВКС, III ГО, Определение № 250/27.06.2022 г. по гр. д. № 978/2021 г. на ВКС, III ГО, и Определение № 273/09.08.2012 г. по гр. д. № 786/2010 г. на ВКС, III ГО, и други, била в обратен смисъл. Ответникът по частната жалба М. А. Г. е подала отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена на 20.05.2023 г. в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, от страна с интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК обратният изпълнителен лист се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на отменено решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 6 от мотивите на което е прието, че, ако в резултат на касационно обжалване осъдителният иск бъде отхвърлен от ВКС, ищецът по този неоснователен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително изпълнение. Разяснено е още, че в тази хипотеза длъжникът е освободен от необходимостта да предявява искове за всички негови вземания, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, а за останалите настъпили вреди той трябва да води отделно производство, в което да ги докаже. За разлика от сумите, които са получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство – всички, безпорно установени - претенцията за законна лихва, считано от датата на извършеното плащане от длъжника по допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, не е безспорна. Целта на обратния изпълнителен лист е да отстрани възникналото неоснователно обогатяване на една от страните по материалноправно отношение и така да възстанови съответствието между фактическото и правното състояние. Несъмнено е, че мнимият кредитор дължи да върне онова, което без основание е получил, заедно с таксите и разноските по изпълнението. Той дължи и обезщетение за пропуснати ползи от датата на получаване на сумите, но размерът му подлежи на доказване в отделно производство, тъй като това обезщетение не е за забавено плащане (забава би била налице едва след покана за връщане на сумите по изпълнението, довело до неоснователно разместване на имуществени блага). В този смисъл основателността на претенцията за законна лихва е обусловена от наличието на забава и от момента на настъпването й. Дали това е моментът на получаване на сумите въз основа на предварителното изпълнение на отмененото въззивно решение, денят на влизане в сила на решението на ВКС, с което искът е отхвърлен, или датата на поканата за връщане на недължимо платената сума е обстоятество, което съдът в производството по чл. 245, ал. 3 ГПК е недопустимо да изследва. Ето защо следва да се приеме, че искането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК за законната лихва върху присъдената с Определение № 2305/08.05.2025 г. по гр. д. № 419/2024 г. по описа на ВКС сума, считано от 08.11.2023 г., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на производството и предвид направеното искане, на Адвокатско дружество „С. и Д.“ следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение от 800 лева при основателност на наведеното в отговора на частната жалба възражение за прекомерност на това възнаграждение, уговорено и платено в размер от 3 000 лева. При определяне на дължимия от насрещната страна размер, без да е обвързан от минимума по чл. 7, ал. 1, т. 7 Наредба № 1/2004 г. с оглед постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът съобрази предвидените в процесуалния закон обективни критерии. Делото не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност е обусловена от единствения спорен въпрос следва ли да се присъжда в производството по чл. 245, ал. 3 ГПК законна лихва, а извършената от адвоката работа се свежда единствено до изготвяне на частната жалба срещу част от акта на касационния съд, постановен в производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,