Определение № 256 от 09.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1301/2016 г.

ВКСI търговско отделение09.06.2016 г.докладчик Емил Марков

Диспозитив

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на обжалваното от [фирма]-София въззивно решение на Пловдивския окръжен съд, ГК, ХІV-и с-в, постановено по гр. дело № 500/2016 г., В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ /за вземане в размер на 8 331.82 евро/. Определението не подлежи на обжалване. Заверени преписи от настоящето определение да се издадат на банката молител както и на счетоводството и касата на ВКС – за сведение и изпълнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

Мотиви

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.

Образувано е по молбата с вх. № 5841/6.VІ.2016 г. на касатора [фирма]-София, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК, с искане за спиране изпълнението на обжалваното пред ВКС въззивно решение № 625 на Пловдивския ОС, ГК, ХІV-и с-в, от 28.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 500/2016 г., в частта му с която кредитната институция молител е била осъдена, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, да заплати на П. И. Д. и Д. И. Д. – двамата от [населено място], [улица], ет. ІV, сума в размер на 16 295.61 лв. (шестнадесет хиляди двеста деветдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки) или левовата равностойност на 8 331.82 евро, представляваща „неправомерно получена сума през периода 29.Х.2009 г. – 30.ІХ.2014 г., с която банката се е обогатила без основание”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото (30.ІХ.2014 г.) и до окончателното й изплащане.

Във връзка с преценката по основателността на искането бяха съобразени следните обстоятелства:

  1. / Въззивното решение, чието спиране в осъдителната му част се претендира в настоящето частно пр-во, датира от 28.ІV.2016 г. и няма данни препис от същото да е бил връчван на страните по спора.

1./ Срещу посочената осъдителна част на постановеното от Пловдивския ОС въззивно решение /за вземането в размер на 8 331.82 евро/ е била подадена касационна жалба от [фирма]-София на датата 30.V.2016 г. – т.е. около месец след постановяването му, видно от приложените по настоящето дело в надлежно заверени ксерокопия: известие за доставяне /Обр. 243/ и разписка № 000897/PS168000BGMGP за приета пощенска пратка „без предимство”. Следователно касационната жалба е постъпила в канцеларията на въззивния съд в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК;

2./ Тази касационна жалба се придружава от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК;

3./ Видно от служебно извършената справка от счетоводството на ВКС от дата 6.VІ.2016 г. е, че банката молител е внесла по специалната набирателна с/ка на този съд за обезпечения сума в размер на 16 295.61 лв. (шестнадесет хиляди двеста деветдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки) още на 2 юни 2016 г.;

При тези констатации Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че искането за спиране на атакуваното от [фирма]-София въззивно решение на Пловдивския ОС в неговата осъдителна част ще следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Цитирани разпоредби

4