Решение № 15604 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2011 г.

Решение № 15604 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Лиакут Ясем (LIAQUT WASEEM) срещу решение № 469 от 20.12.2010 г., постановено по адм. д. № 629/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановено при наличие на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, както и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, не взема становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Лиакут Ясем, гражданин на Пакистан срещу Заповед № ОЧ-383/22.10.2010 г. на директора на РДГП - Смолян, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че на 21.10.2010 г. лицето е преминало незаконно държавната граница, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението е правилно. От съдържащото се към административната преписка предложение на налагане на ПАМ с рег. № 34557/22.10.2010 г. на началник ГПУ - Петрич безспорно е установено, че на 21.10.2010 г. в 18.45 ч. в зоната на отговорност на ГПУ - Петрич, в район, намиращ се на 10 м. северно от 17 гр. репер, 1000 м. южно от с. Кулата и 50 м. югоизточно от ГКПП-Кулата е задържан Лиакут Ясем - пресякъл линията на държавната граница. Лицето е представило гръцки документ за политическо убежище № 67205/27.08.2010 г., за който няма спесимен в група "Експертна дейност", без друг документ за самоличност, като персонализиращите го данни са заявени пред преводач от гръцки език. Съставлявайки официален свидетелстващ документ, посоченото предложение се ползва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са се осъществили така, както се твърди от органа - издател. В хода на първоинстанционното производство истинността на документа не е оспорена и съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано. Съгласно приложимата към конкретния казус норма на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. С оглед нормативните предписания, административният орган е направил правилна преценка за наличие на фактическите предпоставки за упражняване на властническата си компетентност с налагане на мярката за административна принуда. Касаторът не е ангажирал доказателства, че е влизането му в страната е извършено по законоустановения ред. Тежестта за доказване на този юридически факт (имащ правоизключващо значение досежно възможността за прилагане на ПАМ на соченото в акта основание) е на оспорващия, а доказването е главно и пълно. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани, решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ и произнасянето на началника на РДГП - Смолян за законосъобразно. Разпоредбата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на сочената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на предложението и постановяване на административния акт. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя при участието на преводач, чийто подпис е положен на самия акт и представлява необходимо и достатъчно доказателство за уведомяването на адресата на език, който той познава. Самата заповед за назначаването му в това качество (л. 9) съдържа декларация по чл. 360 и чл. 290, ал. 2 НК, поради което верността на извършения превод не може да бъде опровергана. Следва да се има предвид още, че в административната фаза на производството чужденецът не е възразил срещу редовността на извършваните производствени действия, в т. ч. относно извършения превод, като всички документи в административната преписка са оформени със саморъчния му подпис и този на назначения преводач. Неоснователно е твърдението, че самоличността на касатора не е категорично установена. Административният орган се е позовал на заявените от самия чужденец персонализиращи данни и при условие, че не се представят документи, установяващи различна идентификация на лицето, законосъобразно административното производство е проведено спрямо този субект и същият е адресат на заповедта за прилагане на ПАМ. Противно на доводите в касационната жалба, Административният съд законосъобразно е счел, че при издаване на заповедта не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 67 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В хода на първоинстанционното производство чужденецът не е доказал, че е предприел действия по предоставяне статут на бежанец в Република България, като установяването на подобен положителен факт е в тежест на страната, която го твърди - Арг.: чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Дори и съществуващ обаче, фактът би бил ирелевантен за спора относно законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ "Принудително отвеждане до границата", т. к. наличието на производство по предоставяне на убежище е относимо към изпълнението на административния акт, но не и към наличието на фактическото основание за постановяването му - Арг.: чл. 67, ал. 1 ЗУБ. Като е отхвърлил жалбата на Лиакут Ясем, гражданин на Пакистан, срещу акта за налагане на ПАМ, Административен съд - Смолян е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение