Чл. 46

Чл. 46.(Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс. (2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за:

1. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията почл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а;
2. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.(*), доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.(*), доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) налагане на забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз на основанията почл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а, и
3. експулсиране

(изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс. Решението на съда е окончателно. (3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка. (4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта, освен когато заповедта по ал. 2, т. 3 е издадена на основание сериозна заплаха за обществения ред. (5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Когато жалбата срещу заповед по ал. 2, т. 3 не спира изпълнението на заповедта, но съдържа обосновани твърдения за наличие на съществен риск почл. 44а, ал. 1, съдът служебно може да спре предварителното изпълнение по реда начл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекспри постъпване на жалбата. До произнасянето на съда мярката не се изпълнява.