Решение № 14453 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2605/2025 г.

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ. Делото е образувано по жалбата на Г. Г. ЛНЧ 700208042, гражданин на Украйна, чрез адв. Ат. Р. и адв. Б. Ж. и двамата от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица]против Заповед № З-2359, екз. 2 от 20.08.2025 г. на и.ф. председателя на ДА“НС“ гр. София, с която е постановени ПАМ – „експулсиране“ до Украйна, с отнемане на правото на пребиваване в Р.България и налагане на забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС на жалбоподателя за срок от 5 години. Жалбоподателят сочи, че процесната заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, като излага подробни съображения. Искането към съда е за отмяна на процесната заповед и присъждане на направените по делото разноски по представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се представлява от чрез адв. Ат. Р. и адв. Б. Ж. и двамата от АК – Варна, които поддържат жалбата и изразяват становище за отмяната на оспорената заповед. В дадения от съда срок представят подробно писмено становище. Ответникът по жалбата – и.ф. председателят на ДА "Национална сигурност", чрез служител с юрид. образование моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Не се претендира юрк. възнаграждение. По делото на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК е конституирана като контролираща страна – ОП – Варна, която чрез своя представител дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Обжалвания АА е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по ЗЧРБ.АА е издаден при спазване на адм.-производствените правила. Налице са фактическите и правни основание за неговото издаване. ДА“НС“ този орган, който е компетентен да установява обстоятелствата, свързани със защитата на националната сигурност. В случая такива обстоятелства се установяват от приложения доклад. Съдът намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че жалбоподателят живее в апартамент под наем в гр. В., [улица], ап. •, за което е представен договор за наем от 24.07.2025 г. Представени са още две положителни характеристики за жалбоподателя Г., както и трудов договор за възнаграждение в размер на МРЗ за 2024 г., сключен с „Гео Сървиз“ ЕООД гр. Варна за работа като сервитьор. Жалбоподателят е лице с предоставена закрила до 04.03.2026 г. според представената регистрационна карта № 825295785 /стр. 35 от делото/. Съдът съобразява представения доклад рег. № ВН-6-7669/ 2025 г. с класификация по ЗЗКИ „поверително“ за жалбоподателят. При тези условия е издадена процесната заповед № З-2359/ 20.08.2025 г. от и.ф. председател на ДА“НС“ – София. Процесния АА е издаден на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като на жалбоподателя са наложени ПАМ „експулсиране“ с отнемане на правото на пребиваване в Р. България и налагане на „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС на жалбоподателя Г.. При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 14.10.2025 г., а жалбата против нея е подадена чрез АО на 28.10.2025 г. - в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ, поради което жалбата е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: При служебната проверка по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, изрично посочен в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, и в установената форма. По силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС), Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред. Съгласно т. 11 и т. 14 на чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС, компетентността на агенцията е в областта на защита на националната сигурност от посегателства, свързани с международен тероризъм и екстремизъм, както и финансирането им, и посегателства свързани с миграционни процеси. В изпълнение на тези задачи ДАНС извършва контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците. За ефективното осъществяване на контрола, с разпоредбите на чл. 41, ал. 2 от ЗДАНС и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ законодателят изрично е възложил на председателя на ДАНС правомощието по налагане на принудителни административни мерки (ПАМ). Те се прилагат спрямо чужденци, чиято дейност може да има негативно отражение върху националната сигурност, с каквито съображения е мотивиран оспореният акт. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ предписва задължение да не се посочват фактическите основания при издаване на определени видове заповеди по Глава пета, Раздел I, сред които е и процесната. Мотивите на обжалваната Заповед № 3-2359 от 20.08.2025 г. следва да се считат за допълнени с фактическите основания, съдържащи се в Доклад рег. № ВН-6-7669 от 2025 г., на които се е позовал административният орган, издавайки оспорения административен акт. В този смисъл, непротиворечива и последователна е съдебната практика (в съответствие с ТР № 16/75 г. на ВС, ОСГК), че мотивите могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. По аргумент от по-силното основание от чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ, след като в самата заповед е допустимо да не се посочат фактическите основания за издаването й, то несъобщаването на засегнатото лице на фактическите основания, съдържащи се в Доклад рег. № ВН-6-7669/ 2025 г., не съставлява съществено процесуално нарушение, нито води до немотивираност на акта, както неправилно поддържа жалбоподателят. По изложените данни съдът приема, че липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са накърнили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил решение в противен смисъл, при съобразяване на разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от АПК. Както се посочи, в конкретния случай, фактът на връчване на заповедта е удостоверен със саморъчния подпис на лицето (л. 1 от адм.преписка), а правото на обжалване е упражнено в срок. Легално определение на понятието "Национална сигурност" се съдържа в т. 1 на § 1 от ДП на ЗДАНС, вр. чл. 2 от ЗУФСЗНС, според която: "Национална сигурност" е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети. В т. 2 на същия параграф е въведено легално определение на понятието "Посегателство срещу националната сигурност" - целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации, водещи до процеси или събития, нарушаващи устойчивото състояние на националната сигурност на Република България. С разпоредбата на т. 14, б. "д" на § 1 на ДР на ЗЗКИ е посочено, че "Интереси на Република България, свързани с националната сигурност" са гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционно установения ред в държавата, включително разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДАНС, Държавна агенция "Национална сигурност" е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. По силата на чл. 4, ал. 2 от ЗДАНС, Агенцията самостоятелно или съвместно с други държавни органи извършва контра разузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, а с нормата на чл. 5 от ЗДАНС, на ДАНС е възложено да организира и провежда оперативно-издирвателна и оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности по реда на този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗДАНС Агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България. Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява възложените със ЗДАНС дейности чрез своите органи, чиито правомощия са разписани в чл. 123, ал. 2 от ЗДАНС. Съдът дава вяра на информацията, събрана от компетентния за това национален орган – ДАНС. Не приема, че се касае за "непроверени" данни, както считат процесуалните представители на жалбоподателя. Дължим е извод, че спрямо жалбоподателя е доказана материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 42з, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Изнесените данни от приложената извадка от Доклад рег. № ВН-6-7669 от 2025 г. са указание, че ПАМ е наложена след като е съобразено индивидуалното положение на чуждия гражданин. Въз основа на тях може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят представлява реален риск за националната сигурност. За прилагане на ПАМ на основание чл. 42з от ЗЧРБ, за компетентния административен орган е достатъчно наличие на данни, обосноваващи извода, че лицето с действията си може да постави в опасност сигурността на страната. Административният орган е извършил преценка на фактическите обстоятелства по случая на чуждия гражданин, която преценка попада в неговата компетентност в сферата на защитата на националната сигурност. Тази преценка е мотивирана с конкретни факти, които позволяват на съда да извърши контрол за законосъобразност на наложената мярка, при пълно съответствие на изнесените факти с общоизвестните такива относно държавата на произход на лицето. Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед е издадена при наличие на визираните в хипотезата на правната норма на чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, предпоставки. Издаденият административен акт е съобразен и с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и, ал. 5 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Конкретно проявление на този основен принцип в административния процес се съдържа в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Цитираните норми изискват при налагане на мярка от вида на процесната, компетентните органи да отчетат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Намесата в правото на личен живот на чуждия гражданин е в съответствие със закона и е пропорционална на преследваната цел – да не се допусне присъствие в страната на чужденец, за когото съществуват данни, че принадлежи и симпатизира на терористични и екстремистки организации, и който с действията си може да постави в опасност сигурността на българската държава. Съдът приема, че с оспорената ПАМ не се накърнява основното право по чл. 8, пар. 1 от ЕКПЧ, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Съгласно чл. 8, пар. 2 от ЕКПЧ при спазване на критериите "предвидени в закона" и "необходими в едно демократично общество" държавата може да налага ограничения на това право в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Основанието за намеса на държавата по смисъла на чл. 8, пар. 2 от ЕКПЧ трябва да има своя нормативна база, която да е предмет на реален, а не формален контрол за законосъобразност, което изискване в случая е изпълнено предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Тази намеса трябва да е "необходима", т. е. съответна на належащата обществена необходимост и пропорционална на преследваната легитимна цел. Изложеното налага преценка и намиране на справедлив баланс между конкуриращи се интереси – интересите на индивида и обществената необходимост. Съдът приема, че мерките, предприети от съображения, свързани с националната сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалност и да се основават изключително на личното поведение на засегнатото лице, което поведение да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не следва да се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. В заключение, съвкупната преценка на гореизложените обстоятелства, установени по отношение на индивидуалния случай на жалбоподателя, сочат на липса на защитим частен интерес по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧ. Не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Същият предвижда, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, която в случая е охрана на обществената сигурност, предотвратяване на престъпления, за защита на правата и свободите на другите граждани на обществото ни. Преценката на баланса между мярката и визирана цел следва да се извърши съобразно чл. 6, ал. 2 от АПК – без да се засягат права и законни интереси на лицето в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Правилна е преценката на административния орган, че в случая не е налице възможност за прилагане на по-благоприятни за лицето мерки, с които да се постига целта на закона съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК. При съобразяване на доказаното лично поведение на чуждия гражданин следва да се приеме, че същият представлява достатъчно сериозна и реална заплаха за защитим обществен интерес, поради което при преценка на баланса по чл. 6, ал. 2 от АПК превес следва да се даде на последния. По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел. Дължим е извод за отхвърляне на оспорването на основание чл. 172, ал. 2 АПК. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски, но тъй като разноски не се претендират, поради което такива не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм.С Варна, ХV състав,