Решение № 24 от 14.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 22/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Н. М. И., [гражданство], роден на [дата]., притежаващ паспорт №, издаден на. от властите на Р., МВД, валиден до., подадена чрез адв. Д. С., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис 5, против Заповед № 3-1858 от 04.07.2025 г. относно налагане на принудителна административна мярка „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз” на чужденец по чл. 42з от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ), издадена от Д. М. Д., и.ф. П. на Държавна агенция „Национална сигурност”, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и чл. 24, параграф 1, буква „а” във връзка с Параграф 2, буква „б” от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Н. М. И. е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз” за срок от 5 години. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с национални и международни нормативни актове, материалния и процесуален закон, нарушение на основни правни принципи на правото на защита и несъответствие с целта на закона. Сочи се противоречие на оспорената заповед с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията за правата на човека (ЕКЗПЧОС). Твърди се, че наложената принудителна административна мярка представлява пряка намеса в правото на личен и семеен живот на чужденеца, който в настоящия случай е трайно установен, развива професионален, социален и семеен живот в страната, бе да е отчетен в конкретния случай балансът между интересите на държавата и личната сфера на лицето. Посочената мярка накърнява правото на труд и професионална реализация, регламентирано в чл. 15 от ХОПЕС, доколкото чужденецът е в трудови правоотношения и изпълнява ръководни функции по международни проекти. Твърди се, че оспорената заповед е връчена на процесуален представител на лицето, като доклад № Б-6-2761 от 03.07.2025 г., в който се съдържат фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед не е предоставен на страната, което нарушава правото на ефективна съдебна защита на лицето. Сочи се немотивираност на оспорената заповед. Твърди се, че в конкретния случай няма никакви доказателства, че Н. М. И. представлява реална и актуална заплаха за националната сигурност, тъй като оспорената заповед се базира на неконкретизирани твърдения без представени доказателства. Подробни съображения са изложени за това, че Н. М. И. е преминал през задължителна процедура по издаване на дългосрочна виза тип „Д”, в рамките на която е получено положително становище от ДАНС, в това число и по отношение на всяко следващо разрешение за продължително пребиваване. Твърди се липса на мотиви относно продължителността на мярката. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят, в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Твърди се, че през целия петгодишен период оспорващият е пребивавал на територията на [държава] и е осъществявал дейност като ръководител на международен проект, който е не само от национално, но и от общоевропейско значение, в изпълнение на трудовите си задължения и като пълномощник на К. А. е провеждал множество срещи както с представители на Булгартрансгаз АД, така и с други физически лица, представители на чужди инвеститори. Срещи са провеждани с оглед проявения интерес от чуждестранни инвестиционни фондове за закупуване на вземането на К. А. към Булгартрансгаз АД, което представлява остатъкът от цената, която Булгартрансгаз АД дължи за изграждането на газопровода на изпълнителя. Твърди се противоречие на оспорената заповед с принципа на пропорционалност, тъй като липсва обосновка на индивидуализиращите обстоятелства и съразмерността на наложените ограничения, липса на мотиви по приложението на чл. 8, ап. 2 от КЗПЧОС. Претендира се присъждане на разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът и.ф. П. на Държавна агенция „Национална сигурност”, в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. Сочи се, че заповедта е издадена от компетентен административен орган. Данните, установени от компетентните органи, обосновават в пълна степен преценката на П. на ДАНС за сериозната заплаха, която Н. М. И. представлява за сигурността на [държава] и по-конкретно относно процесите в газовата енергетика, респективно диверсификацията на източниците и маршрутите на доставката на природен газ в [държава]. Сочи се, че ноторно известно е, че от февруари 2022 г. енергийната сигурност на страната е стратегически приоритет и национална кауза за [държава], която продължава да бъде държава, чрез която се осъществява значителен трансграничен пренос на газ до съседни страни и други пазари. Именно с действията си оспорващият цели да оказва влияние върху действията на [държава] да осигурява енергийни суровини, респективно газ за нуждите на държавата от няколко енергийни източника, т.е. диверсификация на източниците на газ. Сочи се, че в конкретния случай оспорената заповед е мотивирана с установените от Агенцията в качеството й на компетентен орган данни относно дейността на жалбоподателя и то в доста продължителен период от време. Законодателят не изисква в тези случаи установените данни да са подкрепени с посочените в АПК доказателствени средства, достатъчно е обосновано предположение в тази насока, формирано въз основа на събраните данни. В конкретния случай данните са придобити по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗДАНС, фактите и тяхната хронология, изложени в Доклад № Б-6-2761, по безспорен начин мотивират и подкрепят изложеното в оспорената заповед. Компетентните органи, в изпълнение на правомощията си, са приобщили данни относно дейността на жалбоподателя, конкретно установени от Агенцията, насочени против националната сигурност. Придобитите данни са в съответствие със законоустановените в ЗДАНС методи и способи за събиране на доказателства. Извършено е индивидуално разглеждане на конкретния случай, вложените по делото данни относно Н. М. И. обосновават изключителна сериозност на заплахата, т.е. оспорената мярка е необходима за защита на интересите, които цели да гарантира. В този смисъл е формулиран извод, че процесната заповед е мотивирана, доколкото съдържа ясно описание на фактическото основание за нейното издаване - с поведението си жалбоподателят, влияейки върху диверсификацията на източниците на газ, поставя под въпрос сигурността на доставките на газ, които са и от основно значение за енергийната независимост както на [държава], така и на целия Европейски съюз и потребителите на енергия. Установените данни, посочени в Доклад per. № [рег. номер]-001-03/Б-6-2761/03.07.2025 г., обосновават по категоричен и несъмнен начин, че личното поведение на чужденеца представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха за националната сигурност по смисъла на Пар. 1, т. 1 от ДР на ЗДАНС във връзка с чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, отчетени в конкретния случай са предпоставките на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Мотивирано е и приложението на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС в конкретния случай. Иска се от съда да остави в сила оспорената заповед, издадена от и.ф. П. на ДАНС. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, със становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Установява се по делото, че през януари 2020 г. Н. М. И. е бил назначен за Управител на „Аркад Енджиниъринг енд Констракшън кампъни - клон [държава]” ЕООД. През м. юни 2020 г. жалбоподателят получава статут на продължително пребиваващ чужденец на територията на [държава]. От м. май 2024 г. същият е упълномощен да представлява, Аркад С.п.А”, притежаващ 12 % от капитала на „Консорциум Аркад” ДЗЗД и А. Е. енд Констракшънс Къмпъни” ([държава]). Към настоящия момент Н. М. И. и съпругата му Н. Р. не се намират на територията на [държава], последно руският гражданин е напуснал страната на 04.06.2025 г., а съпругата му - на 11.11.2024 г., лицето няма деца, роднини и близки на територията на [държава], същият живее на територията на Руската федерация. По делото е представена извадка от доклад с per. № [рег. номер]-001-ОЗ/Б-6-2671 от 03.07.2025 г., в който се съдържат данни по отношение дейността на Н. М. И. на територията на [държава], в който въз основа на установените данни и анализ на придобитата информация е направен извод, че руският гражданин действа против националната сигурност на [държава], във връзка с което е направено предложение на руския гражданин да бъдат наложени принудителни административни мерки „отнемане правото на пребиваване в [държава]” и „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз”. Обсъдени са предпоставките по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, изложени са съображения относно наличието в конкретния случай на достатъчно значим обществен интерес, попадащ в хипотезите на ЗЧРБ, както и чл. 8, ал. 2, предложение първо от ЕКЗПЧОС, съгласно който намесата на държавните власти в упражняването на личен и семеен живот е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната сигурност. Въз основа и след анализ на данните в посочения доклад с оспорената заповед на Н. М. И. е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз” за срок от 5 години. Оспорената заповед е връчена на Н. М. И., чрез процесуалния му представител, на 25.07.2025 г. Жалбата до Административен съд София-град е подадена, чрез административния орган, на 06.08.2025 г. В хода на съдебното производство са приобщени представени от страните писмени доказателства. При така установена фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, същата е мотивирана, съдържа точно описание на фактите от значение за случая, изложени са мотиви и правно основание за налагане на принудителната административна мярка, противно на поддържаните в жалбата оплаквания. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, изрично посочен в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ и в кръга на неговите правомощия, издадена е в установената форма. По силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (ЗДАНС) Държавна агенция „Национална сигурност” извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на [държава], териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред. В изпълнение на тези задачи ДАНС извършва и контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в [държава]. В разпоредбите на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ законодателят изрично е възложил на П. на ДАНС правомощието по налагане на принудителни административни мерки, които се прилагат спрямо чужденци, чиято дейност може да има негативно отражение върху националната сигурност. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ регламентира, че при издаване на определени заповеди, сред които е и процесната, не се посочват фактическите основания за издаването им. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ фактическите основания за налагане на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от длъжностни лица по реда на ЗЗКИ. В конкретния случай конкретните фактически основания и мотиви за издаване на оспорената заповед се съдържат в приобщената по делото извадка от доклад с per. № [рег. номер]-001- ОЗ/Б-6-2671 от 03.07.2025 г., на който се е позовал административният орган при издаване на оспорената заповед, в който се съдържат конкретни данни по отношение дейността на Н. М. И. на територията на [държава], изготвен по реда на чл. 33 от ЗЗКИ и чл. 114 от ППЗЗКИ. Следва да се отбележи и че непротиворечива и последователна е съдебната практика, че мотивите на административен акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване на съответния административен акт. В този смисъл съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата за немотивираност на оспорената заповед. След като съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ е допустимо в самата заповед да не се посочват фактическите основания за издаването й, предвид и разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, цитирана по-горе, съдът намира, че в конкретния случай несъобщаването на оспорващия на фактическите основания, съдържащи се в процесния доклад, не съставлява съществено процесуално нарушение, както се поддържа в жалбата. Още повече, че в конкретния случай, както бе посочено и по-горе, доклад № [рег. номер] -001 -ОЗ/Б-6-2761 е изготвен на основание чл. 33 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и чл. 114 от ППЗЗКИ. Правата на чужденеца са защитени чрез връчване на издадената заповед, същият е упражнил правото си на жалба, във връзка с която е образувано настоящото производство, което също е индиция, че правото му на защита не е нарушено. Жалбоподателят е могъл да се запознае с всички доказателства по преписката чрез съда и да организира надлежно защитата си, следователно жалбоподателят е имал всички възможности да организира в пълнота защитата си, да направи искания по доказателствата и да изложи своите фактически и правни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, което е и направил, чрез процесуалния си представител в производството. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че при издаване на оспорената заповед в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на жалбоподателя или ако не бяха допуснати, административният орган би издал акт с различно съдържание. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.