Решение № 4522 от 11.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8821/2024 г.

Производството представлява система от действия, които подготвят крайния акт и няма пречка мотивите да се съдържат и в друг акт, предхождащ издадения.Съществува изискване тези действия да доведат до действителната и законосъобразна воля на органа.Целта е да се съберат доказателства и тези доказателства да подпомогнат административния орган при решаването на определен въпрос.Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед, издадена в нарушение на изискванията на чл.59 т.4 АПК, съгласно който административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването т.е. същият следва да е мотивиран.Това е един от съществените реквизити на всеки административен акт.Те позволяват на адресата на акта да научи въз основа на какво е формирана волята на административния орган, респективно на това да организира защитата си срещу административния акт.Съгласно т.2 от ТР 4/2004 год. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта.Съдебната практика приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. Но при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което е довело и до нарушаване на материално- правните разпоредби на ЗЧРБ. Правната регламентация на пребиваването на чужденците в РБ се съдържа в ЗЧРБ, в чийто чл.22 е посочено, че пребиваването на чужденците в [държава] се осъществява въз основа на-виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4, международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим, актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от [държава], разрешение на службите за административен контрол на чужденците. Разрешението по ал. 1, т. 4 се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност". В чл.23 от ЗЧРБ е визирано, че чужденците пребивават в [държава]: краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната, продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон; дългосрочно-с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление и постоянно - с разрешен неопределен срок. от ЗЧРБ, според която разпоредба чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, чужденец е лице, което не е гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Легално определение на понятието чужденец е дадено и в параграф 1, т.1 от ДР на ЗУБ, според която " Чужденец " е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава], както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Съгласно чл.8 от ЗЧРБ, от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в [държава], ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. От своя страна, чл. 39а от ЗЧРБ сочи, че принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са: отнемане на правото на пребиваване в [държава], връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, експулсиране, забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, забрана за напускане на [държава]. По силата на чл.44, ал. 2 от ЗЧРБ при налагане на принудителните административни мерки, компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на [държава], категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. В чл.42 от ЗЧРБ е посочено, че експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред, са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4. С налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в [държава] и се налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз. По аргумент от чл. 42з от ЗЧРБ забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, в чл. 46 от ЗЧРБ заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедите за отнемане на правото на пребиваване в [държава] на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а, за налагане на забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а и експулсиране подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда е окончателно. В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка. На тази плоскост, неоснователен е доводът на оспорващия и на неговия процесуален представител, че в заповедта няма изложени фактически основания по отношение на ПАМ“ Експулсиране“, защото административният орган по силата на изричната правна норма на ЗЧРБ не е задължен да излага фактически основания по отношение на ПАМ- „Експулсиране“, още повече, че ЗЧРБ е специален по отношение на АПК и по общо правило специалният закон дерогира общия. Въпреки това в съдебната практика на вАС, изразена в еридица съдбено решения в отвма чсило ив Решение РЕШЕНИЕ № 13948 ОТ 18.12.2015 Г. ПО АДМ. Д. № 10513/2015 Г., VІІ ОТД. НА ВАС Нормата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ регламентира, че в заповедта за налагане на марката "експулсиране" не се посочват фактическите основания за прилагането й. Това обаче не означава, че в хода на производството по делото не следва да бъдат предоставени фактическите основания, обусловили налагането на мярката. Това гарантира и правото на ефективна съдебна защита, което има адресатът на акта и дава възможност на съда да извърши съдебен контрол за неговата законосъобразност. В случая нито в Докладната записка до административния орган, нито в други материали по административната преписка са посочени фактически основания, от които по безспорен начин може да се направи извод, че поведението на С. А. представлява сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Нещо повече дори- в самата Докладна записка адресирана до Началник ГПУ- Елхово е посочено какво се е случило на дата 01.08.2024 година и предложено да се наложи ПАМ по ЗЧРБ на двамата укрити в автомобила сирийски граждани с посочени имена без документи за самоличност, но няма нито посочено в какво се изразява заплахата за националната сигурност или за обществения ред по отношение на оспорващия, нито пък се съдържат такива по делото, за да се приложи този вид ПАМ и в Докладната записка няма отбелязване, че оспорващият представлява заплаха за националната сигурност или за обществения ред. В тази насока съдът не споделя наведения довод от юрисконсулт Кулинова в писмените бележки, че е налице техническа грешка в изписването на правното основание на заповедта и същото следва да се счита за такова по реда на чл.42, ал.2 от ЗЧРБ, защото така твърдяната техническа грешка е направена за първи път в писмените бележки и е недопустимо след като оспорващият е навел доводи в жалбата да се отстранява по този начин фактическа грешка, защото това представлява домотивиране на заповедта, направено едва след издаване на същата и то с писмените бележки. От доказателствата е видно, че административното производство е започнало по инициатива на административен орган- въз основа на Докладна записка, адресирана до Началник ГПУ- Елхово, в която е посочено какво се случило на дата 01.08.224 година. Но при издаване на акта, административният орган е допуснал нарушение на нормата на чл.35 от АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая–и най-вече не е отчел обстоятелството Следва да бъде отбелязано, че при упражняване на правомощията си, изпълнителните органи се опират всякога на закона и всяко тяхно действие следва да се основава на предвиденото в закона. В едни случаи, правната норма сочи пряко какво следва да бъде поведението на административния орган в конкретната законова хипотеза, в други случаи правната норма само очертава насоките на изпълнителната дейност като по този начин създава правна рамка, в която на административния орган е дадена възможност на свободен избор и преценка спрямо конкретния случай, но винаги в очертаните от закона рамки и следователно в едни случаи правната норма може да оказва конкретно какво следва да бъде поведението на административните органи. Тогава се говори за обвързана компетентност. В случаите, когато правната норма дава възможност на административния орган да избере как и кога да действа, се касае за оперативна самостоятелност. Въпросът за оперативната самостоятелност и обвързаната компетентност е свързан със законосъобразността на волеизявлението. За да бъде законосъобразно волеизявлението на административния орган, той следва да разтълкува правилно правната норма, която указва какво да бъде неговото поведение и да се съобрази с това дали в конкретния случай той е изправен пред оперативна самостоятелност или на обвързана компетентност.При издаване на един акт от компетентен на съответната администрация орган административният орган разполага с обвързана компетентност, при която възможното решение е само едно, докато при оперативна самостоятелност, административният орган има възможност за избор между най-малко 2 юридически равностойни варианта. За разлика от нея, при обвързана компетентност административният орган не разполага с никакъв избор и правната норма му предписва определен начин на действие и органът е длъжен да провери дали са налице визираните в хипотезата на правната норма конкретни предпоставки за нейното прилагане и ако тези предпоставки са изпълнени, административният орган не може да откаже издаването на съответния акт, а щом в правната норма са посочени изчерпателно всички предпоставки, при наличие на които конкретният административен акт следва да се издаде, административният орган не може да предвиди други условия и предпоставки, които самостоятелно да обосновават издаването на конкретния акт. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в правната норма условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт и при тяхното наличие органът е задължен да издаде акта/аргумент от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 / 22.04.2004 г одина на ВАС/. В заповедта няма посочване в какво се изразява сериозната заплаха за обществения ред и за националната сигурност на оспорващия, и не се съдържат доказателства по делото в този смисъл, за да е налице хипотезата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Наред с това, от доказателствата по делото не е установено по безспорен начин, че спрямо оспорващият има данни за участие в трафик на хора на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ и спрямо нея са налице данни за осъществяван трафик на хора. Самият факт на присъствие в автомобила не води до извод, че същата е участвала в трафик на хора. Следва да бъде посочено, че в действащото българско законодателство няма легално определение на понятието "обществен ред", но под „обществен ред“ следва да се разбира установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които определят поведението на хората в процеса на обществения живот. В Тълкувателно решение № 4 от 06.06.2008 година на ВКС се съдържа понятие за засегнати обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите - по смисъла на конкретен закон. Определение за обществен ред се съдържа и в Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г. на Конституционния съд, според което това е "установеният с нормативните актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права". С ППВС № 2/1974 г. е прието, че под обществен ред следва да се разбират отношенията, основани на установилите се морални норми и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. При липса на легална дефиниция на "обществен ред", понятието следва да бъде тълкувано в контекста на разпоредбата и с оглед целта на закона.“ „Общественият ред е състояние на обществените отношения, при което лицата придържат своето поведение към изискванията на нормите, които обществото е приело. Тези норми могат да бъдат правни и нравствени/ морални/. Общественият ред е състояние на обществените отношения, при което лицата придържат своето поведение към изискванията на нормите, които обществото е приело. Тези норми могат да бъдат правни или нравствени ( морални ).Понятието за обществен ред включва (поглъща, т.е. е по-широко) както съблюдаването на правовия ред (спазването на законите), така и спазването на етиката и добрите нрави в общуването и в личното поведение.В най – общ смисъл понятието „обществен ред” се отнася към определени отношения, явления, условия или обстоятелства, както и към дефинирани норми и правила, регламентиращи общоприето поведение в рамките на обществото.В речниците, обществото е „съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения“, „група хора, обединени от общи интереси, произход, положение“, колектив, общежитие, общност, съжителство, среда и др.39 39 Вж. Тълковен речник, [интернет адрес] 19 Разглеждайки обществото в най – общия му вид, неговата структура и динамика, като важен признак се очертава подредеността на множеството разнообразни взаимоотношения между отделните индивиди, групи от хора или други социални общности. Специфичният алгоритъм на обществените отношения, предполага наличието на определени условия, среда, норми, правила като контрапункт на неопределеността, произвола, безредието. Редът се определя като „последователност; значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица; правила, по които се извършва. СЕС е изказвал и мнението, че макар и да е напълно възможно, г аранциите по чл. 8 не само изискват договарящите страни да се въздържат от всякаква намеса в защитените права, но водят и до позитивни задължения за държавите, в това число и за техните органи. В частност, държавите са задължени да вземат необходимите мерки, за да не позволяват неоснователна намеса в правата, гарантирани от чл. 8, и да осигурят зачитането им от страна на органите на властта, независими организации и частни лица. “Неоснователна намеса” в отделните права по чл. 8